Унгарският писател Петер Надаш – една от водещите фигури в европейската литература и автор, чието творчество изследва травмите на XX век, почина на 83 години, предаде АФП, позовавайки се на литературната му агентка Анет Орош.

Орош потвърди информацията, публикувана на официалната страница на писателя във „Фейсбук“, според която Надаш е починал тази сутрин в дома си в Гомбосег, Унгария.

Надаш е сред най-значимите съвременни унгарски писатели. Носител е на множество международни отличия, а името му години наред се споменаваше сред потенциалните лауреати на Нобеловата награда за литература. Творбите му са преведени на десетки езици.

Романист, драматург и есеист, Надаш черпи вдъхновение от личния си опит, от Втората световна война, комунистическата диктатура и политическите и обществени промени в Унгария.

Сред най-известните му произведения е монументалният роман „Паралелни истории“, публикуван през 2005 г. Книгата е над 1000 страници и е резултат от 18 години работа. Изградена от множество сюжетни линии и персонажи, тя получава висока оценка за експерименталния си характер и литературната си смелост.

Американската писателка Сюзън Зонтаг, която приживе определя Надаш като един от най-великите автори на своето време, нарича „Книга на спомените“ „най-великия роман на нашето време и един от най-великите на века“. Заради прецизността към детайла и особената плавност на прозата му Надаш често е сравняван с Марсел Пруст.

„Четенето на двете му най-значими творби изисква начин на живот, който постепенно изчезва – да седнеш и да останеш дълго време седнал в креслото си“, казва литературоведът Шандор Бажани, специалист по творчеството му.

Петер Надаш е роден в Будапеща на 14 октомври 1942 г. в еврейско семейство. Последните месеци на Втората световна война прекарва в унгарската столица, опустошена от боевете. Майка му умира от рак през 1955 г., а три години по-късно баща му се самоубива. Надаш е отгледан от леля си.

По образование е фотограф и до 1969 г. работи като журналист, преди да се посвети изцяло на литературата. Първият му роман – „Библията“, излиза през 1967 г. Следват романи, сборници с разкази и пиеси, в които се преплитат автобиографични мотиви, философски размишления и критика към политическата система.

През 1993 г. Надаш преживява инфаркт. Преживяното става основа на „Собствена смърт“ – едно от най-личните му произведения.

„Обичам да живея, но беше хубаво и да умра, никога не бях изпитвал подобно състояние на покой“, казва писателят в телевизионно интервю. В същото време той признава, че подобно преживяване трудно може да бъде предадено с думи.

През 2024 г. Надаш публикува ново есе, посветено на съвременното общество, човешкото желание за притежание и стремежа към натрупване.

„Литературата е лично дело, а не общностно, нито национално. Но ако никой не я поддържа, тогава населението със сигурност ще оглупее“, казва писателят в едно от последните си интервюта за унгарското издание Litera.

През последните години Надаш живее уединено в дома си на село. По думите му не слуша радио и не гледа телевизия, а използва интернет, за да поддържа връзка със света. „Живея скромно и нямам желание да го правя по друг начин. По природа съм съзерцателен“, споделя той.

На български език са издадени „Краят на един семеен роман“, „Направи ми жертвеник от пръст. Избрани есета“, „Собствена смърт“ и „Солта на живота“.

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Аз съм много стандартен и това ми помага в актьорството. Лицето ми, например, може да бъде направено да изглежда много по-добре, но и много по-зле.“

Колин Фърт, британски актьор, роден на 10 септември преди 66 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Когато боговете нямат думата

 

Запазвайки епичния характер на оригиналното произведение, Кристофър Нолан предлага своя собствена интерпретация, по-съвременна, интелектуална и философска.

Възкресяване на живописци-класици

 

Старите майстори в новия художествен контекст.

  • Между изложбата и аукциона

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.