МИРЕЛА ПЕТКОВА, "Свободна точка"

Близките на Георги Марков са предупредени за подготвения атентат срещу него месеци преди той да бъде извършен. Това се разказва в архивни видеа, публикувани от Би Би Си по повод 48-годишнината от смъртта на българския журналист.

Георги Марков е български писател и дисидент, който напуска социалистическа България през 1969 г. Започва работа за Би Би Си в Лондон и сътрудничи на радиостанциите Свободна Европа и Дойче Веле. Заради открито критичните си текстове срещу социалистическата власт Марков е отровен в Лондон на 7 септември 1978 г. – навръх рождения ден на тогавашния български диктатор Тодор Живков.

Би Би Си публикува видеа, заснети през 1979 г. В тях братът и съпругата на Марков разказват за една среща и едно телефонно обаждане от месеците преди убийството. И в двата случая става дума за българи, които се свързват със семейството на Марков, за да го предупредят за предстоящото покушение. Разказите им тогава звучат невероятно, имената им никога не стават публични, а убийството се случва точно както са разказали: с отрова.

Убийството 

По път за работата си в Би Би Си, 49-годишният Марков се намира на автобусна спирка на моста „Ватерло“ в центъра на Лондон. По-късно той разказва на съпругата си, Анабел Марков, че изведнъж е почувствал рязка болка в дясното си бедро и когато се е обърнал, е видял мъж, който вдига чадър от земята. Непознатият се извинява, говорейки „с чужд акцент“, и бързо се качва в такси. Марков отива на работа, но по-късно му прилошава и е приет в болница. Умира четири дни по-късно, на 11 септември 1978 г., като първоначалната диагноза е „отравяне на кръвта“.

Смъртта на Марков се разследва от антитерористичния отдел на Скотланд Ярд, като проби, взети от тялото му, се изследват и в Портън Даун, британската военна лаборатория, специализирана в изследвания на химически и биологични вещества.

Лекарите установяват, че има малка прободна рана в бедрото и миниатюрна сачма с ширина около милиметър и половина. Експерти смятат, че сачмата е съдържала силно отровния рицин.

Досиета на тайната полиция във Великобритания от онова време по-късно идентифицират убиеца като агент с кодовото име „Пикадили“. Самоличността му остава неизяснена десетилетия. По-късно става ясно, че зад псевдонима стои Франческо Гулино, италианец с датски паспорт. Гулино е арестуван през 1970 г. за контрабанда на наркотици и валута на българската граница и е вербуван за агент на Първо главно управление на Държавна сигурност (ДС).

„Да го ликвидират без следа“

Година преди покушението, през септември 1977 г., брат му Никола получава обаждане.

„Един мъж ми се обади и каза, че е взето решение да убият Георги, да го ликвидират без следа“, разказва той пред Би Би Си през 1979 г.

„Първоначално не повярвах. Звучеше абсурдно, невъзможно. Но мъжът ми даде доста конкретни подробности, за които не можеше да има никакво съмнение. Той ми каза, че Георги определено ще бъде отровен при първа възможност“, допълва Никола.

„Не мога да кажа кой е човекът, който ми се обади, защото ако го направя ще застраша живота му. Мъжът е българин, който познаваше Георги добре и беше негов приятел. Важен човек на висока длъжност. Не знам дали той е бил част от заговора или някой друг му е споделил информацията“, завършва Никола.

„Заради това, което пишеше за Радио Свободна Европа“

Анабел Марков разказва, че самият Георги е предупреден лично няколко месеца по-рано. Българин се свързва с него в Би Би Си. Тя присъства на разговор между двамата, който протича на български.

„От време на време Георги се обръщаше към мен и казваше на английски: „Невероятно е това, което разказва този човек“, казва тя пред Би Би Си.

„Решението [да бъде убит] е взето на най-високо ниво от Политбюро в България“, казва непознатият българин по думи на Анабел Марков.

„Заради това, което пишеше за Радио Свободна Европа“, пояснява конкретно той по време на разговора с Георги и Анабел.

Задочните репортажи за България на Георги Марков разказват за живота в социалистическа България и се излъчват всяка седмица по Радио Свободна Европа. В България те са публикувани едва след 10 ноември 1989 г. В тях той описва унищожителното влияние на тоталитарния режим върху българското общество.

Експерти смятат, че съветските власти със сигурност са замесени в убийството на Георги Марков. „Всеки отдел на „Държавна сигурност“ се контролира от съветник от съветското КГБ, понякога наричан „чичо“, който се отчита директно пред Москва… Невъзможно е това [убийството на Марков] да е било извършено, без руснаците да са знаели за него.“ Това разказва Стефан Свердлов, полковник от ДС, който дезертира в Западна Европа през 1971 г., пред Би Би Си.

Досието изчезва, осъдени за убийството няма

В края на 1990 г. започва предварително производство за разкриване на извършителите на покушението срещу Георги Марков. Прокуратурата доказва, че секретарката на последния началник на Първо главно управление на ДС, ген. Владимир Тодоров, е изискала от архива 10-томното досие на Марков. След това то изчезва. Тодоров е осъден на 14 месеца затвор заради унищожаването на досието.

В годините след това се разпространява слухът [включително и от доказани бивши агенти на ДС], че Марков е бил вербуван от ДС и изпратен зад граница като агент под прикритие. Твърдението е опровергано официално през 2019 г., когато излиза наяве документ от 1990 г., който гласи: „писателят ГЕОРГИ МАРКОВ не се е числил към негласния апарат на службата и с него не са поддържани връзки на агентурно-оперативна или друга основа“.

Журналистът Димитър Кенаров пише защо е имало подобни обвинения към Марков: „… крайната им цел е пределно ясна: да подкопаят моралния облик на писателя и доверието в него, като едновременно с това притъпят общественото желание да се търсят виновните за убийството.“

През 1993 г. датските власти задържат Франческо Гулино, основния заподозрян. Той отрича да е извършител на покушението. Датската полиция не получава от България доказателства, които могат да докажат вината му, и той е освободен. Гулино умира през 2021 г.

Българската прокуратура прекратява по давност разследването за убийството на Георги Марков през 2013 г. Британското разследване остава отворено и към момента.