Английската писателка Джоан Роулинг публикува в „Туитър” откази от издатели да отпечатат първата й книга, подписана с името Робърт Галбрейт.  По този начин тя иска да насърчи младите писатели, да не се отказват и да не губят вяра в себе си, когато текстовете им са отхвърляни.

„Заради многобройните молби ето няколко писма с откази на Робърт Галбрейт. Пускам ги за вдъхновение, а не за отмъщение, затова съм изтрила подписите”, пише под снимките Роулинг. Тя разказва, че окачила първия отказ на стената в кухнята си, защото това я приобщавало към любимите й писатели, чиито романи първоначално също са били отхвърляни. 

В двете публикувани писма издателствата заявяват, че не могат да гарантират търговски успех на „Зовът на кукувицата”. В едното се твърди, че дори е направено допитване до книжарници и изводът бил, че книгата на Галбрейт не би донесла печалби. Истината е, че романът стана бестселър, след като се разбра, че истинското име на автора му е Джоан Роулинг. 

Писателката споделя, че и първата книга за Хари Потър също е била отхвърлена от много издателства, но проявила търпение и решила да изчака да получи отказ и от последното издателство. „Боях се, че точно така ще стане”, признава тя. 

Първият й роман „Хари Потър и философският камък излезе през 1997 г. Последната, седма, част „Хари Потър и даровете на смъртта” излезе през 2007 г. Това са най-четените съвременни детски произведения, публикувани в над 500 млн. тираж на 67 езика. 

Роулинг започна да пише и романи за възрастни. Първият - „Вакантен пост”, излезе с името й, а следващите – с псевдонима Робърт Галбрейт, за когото легендата беше, че е бивш военен, ветеран от Афганистан, сътрудник в охранителна фирма. Въпреки че тайната беше разкрита, за неудоволствие на Роулинг, тя продължава да пише под този псевдоним и вече издава трети роман – „В служба на злото”. Предишните два са „Зовът на кукувицата” и „Копринената буба” и имат общи главни герои – частният детектив Корморан Страйк и сътрудничката му Робин. Книгите имат изключителен успех. 

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Не се уча от живота. Изучаването дори на собствения опит не винаги е сполучливо.“

Бил Наи, английски актьор, роден на 12 декември преди 76 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков