Английската писателка Джоан Роулинг публикува в „Туитър” откази от издатели да отпечатат първата й книга, подписана с името Робърт Галбрейт.  По този начин тя иска да насърчи младите писатели, да не се отказват и да не губят вяра в себе си, когато текстовете им са отхвърляни.

„Заради многобройните молби ето няколко писма с откази на Робърт Галбрейт. Пускам ги за вдъхновение, а не за отмъщение, затова съм изтрила подписите”, пише под снимките Роулинг. Тя разказва, че окачила първия отказ на стената в кухнята си, защото това я приобщавало към любимите й писатели, чиито романи първоначално също са били отхвърляни. 

В двете публикувани писма издателствата заявяват, че не могат да гарантират търговски успех на „Зовът на кукувицата”. В едното се твърди, че дори е направено допитване до книжарници и изводът бил, че книгата на Галбрейт не би донесла печалби. Истината е, че романът стана бестселър, след като се разбра, че истинското име на автора му е Джоан Роулинг. 

Писателката споделя, че и първата книга за Хари Потър също е била отхвърлена от много издателства, но проявила търпение и решила да изчака да получи отказ и от последното издателство. „Боях се, че точно така ще стане”, признава тя. 

Първият й роман „Хари Потър и философският камък излезе през 1997 г. Последната, седма, част „Хари Потър и даровете на смъртта” излезе през 2007 г. Това са най-четените съвременни детски произведения, публикувани в над 500 млн. тираж на 67 езика. 

Роулинг започна да пише и романи за възрастни. Първият - „Вакантен пост”, излезе с името й, а следващите – с псевдонима Робърт Галбрейт, за когото легендата беше, че е бивш военен, ветеран от Афганистан, сътрудник в охранителна фирма. Въпреки че тайната беше разкрита, за неудоволствие на Роулинг, тя продължава да пише под този псевдоним и вече издава трети роман – „В служба на злото”. Предишните два са „Зовът на кукувицата” и „Копринената буба” и имат общи главни герои – частният детектив Корморан Страйк и сътрудничката му Робин. Книгите имат изключителен успех. 

 

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Писателят, ако е човек на изкуството, признава неща, за които другите нямат смелост.“

Елия Казан, американски режисьор и писател, роден на 7 септември преди 117 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.

Свободата на изразяване (ревю)

 

Романът на Ванцети Василев „Всичко е джаз“ се чете на един дъх. Писан с перо, потопено в болката и радостта на най-съкровените преживявания на автора...

Единствената писателска грешка (ревю)

 

„Позиции 2020“ – Уелбек срещу Сартр, политиката и самия себе си