Английската писателка Джоан Роулинг публикува в „Туитър” откази от издатели да отпечатат първата й книга, подписана с името Робърт Галбрейт.  По този начин тя иска да насърчи младите писатели, да не се отказват и да не губят вяра в себе си, когато текстовете им са отхвърляни.

„Заради многобройните молби ето няколко писма с откази на Робърт Галбрейт. Пускам ги за вдъхновение, а не за отмъщение, затова съм изтрила подписите”, пише под снимките Роулинг. Тя разказва, че окачила първия отказ на стената в кухнята си, защото това я приобщавало към любимите й писатели, чиито романи първоначално също са били отхвърляни. 

В двете публикувани писма издателствата заявяват, че не могат да гарантират търговски успех на „Зовът на кукувицата”. В едното се твърди, че дори е направено допитване до книжарници и изводът бил, че книгата на Галбрейт не би донесла печалби. Истината е, че романът стана бестселър, след като се разбра, че истинското име на автора му е Джоан Роулинг. 

Писателката споделя, че и първата книга за Хари Потър също е била отхвърлена от много издателства, но проявила търпение и решила да изчака да получи отказ и от последното издателство. „Боях се, че точно така ще стане”, признава тя. 

Първият й роман „Хари Потър и философският камък излезе през 1997 г. Последната, седма, част „Хари Потър и даровете на смъртта” излезе през 2007 г. Това са най-четените съвременни детски произведения, публикувани в над 500 млн. тираж на 67 езика. 

Роулинг започна да пише и романи за възрастни. Първият - „Вакантен пост”, излезе с името й, а следващите – с псевдонима Робърт Галбрейт, за когото легендата беше, че е бивш военен, ветеран от Афганистан, сътрудник в охранителна фирма. Въпреки че тайната беше разкрита, за неудоволствие на Роулинг, тя продължава да пише под този псевдоним и вече издава трети роман – „В служба на злото”. Предишните два са „Зовът на кукувицата” и „Копринената буба” и имат общи главни герои – частният детектив Корморан Страйк и сътрудничката му Робин. Книгите имат изключителен успех. 

 

  • SOS

    През очилата на Владо Пенев

     Фашизмът стигна до театъра и тръгна да бие актьорите. Вече можем ли да го видим? Или ни трябват очилата на Владо Пенев, за да ни се проясни? 

"Не мога да слушам продължително Вагнер. Обзема ме желание да превзема Полша."

Уди Алън, американски режисьор, сценарист, актьор и музикант, роден на 1 декември преди 89 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин