„У нас огромна част от хората ръкопляскат на фашизоиди. По медиите се появяват хора, които говорят неща, които все повече възмущават. Всеки втори ден, във „Фейсбук“ от моите приятели някой качва такъв тип фраза – „Това не е моята държава“. Това значи, че нашето общество се е разпаднало на малка, либерална интелигенция, едни крайни фашисти и абсолютно безразлични хора, които не се интересуват от нищо.”  

Това заяви в Мисия България на телевизия BIT проф. Ивайло Дичев, автор и преподавател по културна антропология в Софийския университет.

„Голяма част от хората в света се превръща в домашни животни, за които системата се грижи за известно време, а накрая ще бъдат избутани. Това е загуба на смисъл и посока. Тези хора започват да стават все по-отчаяни и отчаяни. Общества, които са малко по-улегнали, богати и развити, по-добре се справят с проблемите“, посочи той.

 Според него в момента расте поколение, което се е отчуждило от света, в който живее. Нещо трябва да се случи, тъй като в България реформите се случват само когато всичко се срине.

ИВАЙЛО ДИЧЕВ е автор на художествена литература. Носител е на наградите „Паница” (1999), „Черноризец Храбър” (2002) и „Димитър Пешев” (2005).

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Правителство, което повиши цената на бирата, неминуемо пада от власт.”

Ярослав Хашек, чешки писател, роден на 30 април преди 142 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.