Стъкленицата със сърцето на Иван Вазов (1850 - 1921) ще бъде показана от 2 до 9 юли в къщата музей на поета в София, където се съхранява, но не е излагана от години, съобщиха от Националния литературен музей. Поводът е 9 юли - рожденият ден на народния поет. 

Домът на Вазов още приживе на поета се превръща в поклонническо място за българите. Това е първият и най-старият български литературен музей, открит преди 90 години.

От 2 до 9 юли къщата музей "Иван Вазов" ще посреща посетители от 10 до 19 ч.

Ето какво казват от Националния литературен музей:

"Мнозина задават въпроса за смъртта на поета и за сърцето му, запазено в стъкленица.

Иван Вазов издъхва в семейната трапезария от масивен инфаркт в ранния следобед на 22 септември 1921 година. Сестра му Въла Вазова описва подробно последните мигове на поета. На следващия ден при направената от д-р Кубрат Каракашев в присъствието на д-р П.И. Стоянов аутопсия, сърцето и мозъкът са затворени и съхранени в стъкленици, тялото е балсамирано и изложено за всенародно поклонение в храма „Света Неделя" от 24 до 28 септември.

В навечерието на 9 юли и в годината на музейния юбилей искаме, макар и за преброени дни, да удовлетворим и това любопитство.

Едва ли ще сложим край на множеството спекулации и непочтителния интерес към живота и смъртта на Иван Вазов, който продължава да бъде „любим обект" и на жълтата преса, която описва, дописва, измисля и обругава кощунствено живи и мъртви. Желанието ни е различно и навярно е в съгласие с желанието на Вазовите близки и съвременници, които са взели решението да запазят и част от тленната плът заедно с нетленността на Словото. Скръбта на 22 септември 1921 година е била толкова всеподавяща и огромна, защото народът в своята първозданна и чиста наивност е усещал, че осиротява без своя Поет. Показвайки СЪРЦЕТО НА ПОЕТА ние искаме да покажем, че тази сиротност не свършва и днес, че и сега сме част от нея, защото сме част от Вазовия словесен безкрай, че продължаваме да живеем във Вазовата „Нова земя".

В есето си „Смъртта на Вазов" поетесата Мирела Иванова, дългогодишен уредник на къщата музей на националния ни писател в София, казва: „Вазов умира от инфаркт на 71 годишна възраст, пръска се сърцето му, побрало всичките български епохи, които е провидил, описал и изстрадал. Затваря се кръгът от "Тъгите на България" до "Не ще загине", макар и доста по-рано поетът да е обзет от страшното си прозрение - "разгром на своя свят дочаках" – и дори да го е приел. Обожаван и ненавиждан, средоточие на народното упование, духовна държава в държавата, Вазов побира във високата си, изправена и монолитна фигура всевъзможните противоречиви български енергии. Той има толкова невъзможно сгъстен и напрегнат живот, умножен поне по две от писателския му кръст, не спира да работи, не спира да обича – и как да издържи сърцето му? Как да понесе народното признание? Как да понесе погрома подир националните катастрофи? И едновременно любовта в залеза на дните си? И да ги възпее...".