Писателят Ангел Игов не остана безразличен към скандалното уволнение на художника Владо Руменов.  Ето какво сподели той в личния си профил във „Фейсбук”:

„Преди месец ми беше присъдена наградата "Христо Г. Данов" – учредена от Министерството на културата, Националния център за книгата и община Пловдив. Ако министерството изобщо се интересува от мнението на хората, които награждава – мисля, че то трябва да бъде управлявано от човек, притежаващ поне елементарно уважение към демократичните институции и свободата на медиите. Като за начало. И мисля също, че немалкото хора, отличавани през годините с тази награда – или с други свързани с министерството награди – също биха могли да кажат нещо по тази тема. Да не би случайно някой да си мисли, че като "им дава награди", с това действие зачислява и тях "на държавната ясла".

‪#‎ОСТАВКА‬”

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Каква полза могат да донесат законите там, където няма нравственост?“

Хораций, древноримски поет, роден на 8 декември преди 2090 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

Потокът на паметта: разкази между личното и родовото

Сборникът на Тодорис Гонис „Черната рокля на гарвана“ прави опит да изгради многопластова карта на паметта, в която личното преживяване се преплита с колективната история и устната традиция