Писателят Ангел Игов не остана безразличен към скандалното уволнение на художника Владо Руменов.  Ето какво сподели той в личния си профил във „Фейсбук”:

„Преди месец ми беше присъдена наградата "Христо Г. Данов" – учредена от Министерството на културата, Националния център за книгата и община Пловдив. Ако министерството изобщо се интересува от мнението на хората, които награждава – мисля, че то трябва да бъде управлявано от човек, притежаващ поне елементарно уважение към демократичните институции и свободата на медиите. Като за начало. И мисля също, че немалкото хора, отличавани през годините с тази награда – или с други свързани с министерството награди – също биха могли да кажат нещо по тази тема. Да не би случайно някой да си мисли, че като "им дава награди", с това действие зачислява и тях "на държавната ясла".

‪#‎ОСТАВКА‬”

 

„Когато жените обичат, те ни прощават всичко, дори и недостатъците. Когато не ни обичат, те не прощават нищо, дори достойнствата ни.“

Оноре дьо Балзак, френски писател, роден на 20 май преди 227 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Как миналото спъва настоящето (ревю)

 

„Драмата“ смесва политически коментар, романтична комедия и психологически трилър по начин, който на теория не би трябвало да работи.

Били Айлиш по пътя към славата

Прави впечатление колко деликатно Камерън предразполага Айлиш към откровения – за това, че не разчита на сексапила си, но като млада жена не може да носи дрехи, които я карат да се чувства некомфортно...

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…