"Никой не е мислил, че Съветският съюз ще се разпадне. Беше шок за всички", казва писателката от Беларус Светлана Алексиевич пред "Гардиън".  

"След комунизма мислехме, че всичко ще бъде наред. Мислехме, че комунизмът е отхвърлен безвъзвратно и всичко ще се нареди. Само че не станахме свободни, защото хората не разбират какво е свобода", добавя носителката на Нобеловата награда за литература. В момента тя обикаля бившия Съветски съюз с касетофон в ръка и записва историите на обикновените хора. 

Документалните книги на Алексиевич разказват повече за Русия, отколкото медиите. Тя е остър критик и на беларуския президент Александър Лукашенко, известен с авторитарното си управление. В знак на протест авторката прекарва 11 години в изгнание и се завръща едва преди няколко години.

"Когато си на барикадата, виждаш само целта, не хората. От една гледна точка касапинът и жертвата са еднакви като хора. Трябва да виждаш хората", обяснява Алексиевич. 

Откакто получи наградата през 2015 г., авторката де факто няма право на публични изяви в родината си, а книгите й не се печатат. 

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Ние сме за света все още една неизвестна кинотеритория. Тепърва трябва да пробиваме - нямаме унгарския, полския, чешкия или немския опит от миналото.”

Никола Рударов, български актьор и режисьор, роден на 6 декември преди 98 години.

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

Потокът на паметта: разкази между личното и родовото

Сборникът на Тодорис Гонис „Черната рокля на гарвана“ прави опит да изгради многопластова карта на паметта, в която личното преживяване се преплита с колективната история и устната традиция