Христо Христов, desebg.com

Известният преводач проф. Румен Стоянов, благодарение на когото магията на шедьовъра „Сто години самота” на колумбийския писател Габриел Гарсия Маркес достига до българските читатели, се оказа агент на Държавна сигурност. Това стана известно днес, след като Комисията по досиетата обяви проверката на редколегията на старозагорския вестник „Литературен глас” (решение №1080 от 10 октомври 2017 г.).

Проф. Румен Стоянов е проверен в качеството си на член на редакционния съвет на регионалното литературно издание от 2001 г. Той е вербуван от Първо главно управление на ДС (разузнаването) през 1981 г. като секретен сътрудник под псевдонима „Руменов”.

Принадлежността му към Държавна сигурност е установена на базата на вписването му в регистрационен дневник и предложение за унищожаване на досието му през март 1990 г., малко преди БКП да се преименува на БСП, когато тече тайната операция на комунистическия режим за прочистването на архивите на ДС.

Румен Стоянов е роден през 1941 г. в село Драганово, Великотърновско. Той следва в Хаванския университет, където за първи път попада на сборник на Маркес. Малко по-късно негова позната от Мексико му изпраща издадения през 1967 г. роман „Сто години самота”, донесъл световна слава и признание на Маркес, утвърдил се впоследствие като най-големия представител на магическия реализъм.

Стоянов предлага книгата на издателство „Народна култура” през 1968 г. и преводът ѝ е издаден през 1971 г., превръщайки се в един от най-ранните преводи на гениалния колумбийски писател.

Румен Стоянов е преводач и на други латиноамерикански световно известни писатели като Хулио Кортасар, Хорхе Луис Борхес, Алехо Карпентиер и др.

Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на преводачите в България. Работил е в българското посолство в Бразилия в периодите 1972-1975, 1992-1995 и 2001-2004 г. Автор е на редица стихосбирки, а пред 2012 г. става първият българин  удостоен с титлата „доктор хонорис кауза“ на Университета в град Бразилия.

Проверката на Комисията по досиетата в старозагорския вестник „Литературен глас” е част от глобалната проверка на медиите в България. Засегнала е общо 15 лица на ръководни длъжности в литературното издание, което излиза за първи път през 1992 г. като притурка на вестник „Синя поща” в Стара Загора, а от 1994 г. е самостоятелно издание.

Освен Румен Стоянов с принадлежност към ДС е главният редактор на „Литературен глас”  - писателят Йордан Атанасов, роден през 1943 г. в Германия. Той е вербуван от Окръжно управление на МВР-ДС в Стара Загора като агент „КАМЕН” през 1973 г. Работил е и за ДС в Раднево.

Той завършва ВИИ „Карл Маркс” и журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Преди промените работи като електротехник в „Марица-изток”, специалист в Електронно-изчислителен център град Раднево, организатор в Окръжен съвет за култура – Стара Загора, секретар и председател на Народно читалище „Даскал Петър Иванов -1988” в Стара Загора и като журналист в редица местни издания в Стара Загора.

Комисията е установила и още едно лице с досие в „Литературен глас”, но то е починало и по закон информацията в такива случаи не се разгласява публично.

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„С диплома за художник можеш да пееш в „Ла Скала“, но не можеш да преподаваш в Софийската консерватория.“

Михаил Ангелов, български диригент, роден на 19 февруари преди 93 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петте кьошета“: несглобяемият пъзел

 "Смятам романа на Панайот Карагьозов за остра реплика към цялото умилително носталгично венцехвалене на социализма, към който мнозина са се устремили да ни върнат не само чрез медиите и социалните мрежи, а и с конкретни действия", пише Алберт Бенбасат.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.