В декларация до френския вестник "Обс" Юлия Кръстева - световноизвестният философ, психолог, лингвист, семиотик и изследовател, обяви, че не е била агент на комунистическата Държавна сигурност в България, съобщи Франс прес. 

Преди два дни Комисията по досиетата я разкри като сътрудник, регистриран от ст. лейт. Иван Божиков през 1971 г. и съобщи, че има документи, че е сътрудничила на отдели III (европейски страни) и IV (САЩ, Англия и Канада) на външното разузнаване. Псевдонимът й е бил Сабина.

Кръстева нарече новината клевета. "Някой иска да ми навреди", заявява тя. 

Авторката живее във Франция от 1966 г., където заминава със стипендия на френското правителство. Шокиращо е, че има документи, че е била вербувана 5 години по-късно, когато отдавна се е установила в Париж.  

Комисията не разполага със сведения, писани от агент Сабина, но има други документи в картотеката - регистрационни картони, както и документи за вербуването й.

 

 

 

 

„Стремежът да се забраняват книги, да се въвежда цензура, да се затварят устата на несъгласните, да се проклинат тези, които са извън системата, да се нарушава неприкосновеността на личния живот и да се твърди , че е това е изключително спасение – всичко това е в природата на тоталитаризма.“

Кристофър Хитчънс, английски литературен критик и политически журналист, роден на 13 април преди 77 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...