Юлия Кръстева твърдо е работила за Държавна сигурност. Последният документ е от 2009 г. Това заяви по БНТ Евтим Костадинов, председател на Комисията по досиетата.

"Ние разполагаме с това", каза той, но не изключи да е имало и други документи. Костадинов определи принадлежността на Кръстева към Държавна сигурност е "ясна и категорична". 

Известната семиотичка категорично отрече и заплаши да съди всеки, който разпространява информацията, която според нея е клевета.

Миналата седмица Комисията по досиетата разкри агентурното минало на Юлия Кръстева. Тя е вербувана на 19 юни 1971 г. Работила е като агент и секретен сътрудник под псевдонима Сабина. Структурите, с които е сътрудничила, са Първо главно управление, което се е занимавало с външно разузнаване в средите на емиграцията.

Причината името й да бъде оповестено е проверка на собствениците, управителите, директорите, заместник-директорите, главните редактори, заместник главните редактори, членовете на редакционните съвети, политическите коментатори, водещите на рубрики в "Литературен вестник" (след 1995 г.). Кръстева е била член на редакционния съвет на изданието.

Евтим Костадинов призна още, че след като са разкрили принадлежността на президента Георги Първанов към Държавна сигурност, е имало известен натиск върху комисията.

Тери Гилиъм: „Булгаков продължава великата руска литературна традиция, но я превръща в една истинска, неметафизична одисея на твореца. Той се бори, страда, съмнява се, отчайва се, успява, перчи се, препъва се, пада..."

135 години от рождението на автора на „Майстора и Маргарита”

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…

Феникс от руините

 

За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ Харалд Йенер. 

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...