Руската писателка Елена Чижова (62) публикува есе в швейцарския „Neue Zurcher Zeitung“, в което разкрива зловещата роля, която изиграл Йосиф Сталин в един от най-тежките моменти в руската история – блокадата на Ленинград по време на Втората световна война. Оказва че, съветският диктатор е ненавиждал града на Ленин и допринесъл плановете на Хитлер да успеят.

„Това е малко известно – омразата на Сталин към града помогна Хитлер да го унищожи. Две диктаторски чудовища изсвириха трагична фуга на четири ръце“, пише Чижова.

Сталин мразел Ленинград и неговите жители заради самосъзнанието и способността им да мислят критично. Тази особеност на ленинградчани да изпитват недоверие към него, вбесявало партийния и държавен лидер, защото поставяли под съмнение неговата „богоподобна власт“. За Чижова доказателство затова е фактът, че от изпратените около 100 влакови композиции към Ленинград, нито една не е с храна, а със строителни материали.

„Аз не съм историк, но мисля, че дори една малка част от тези композиции е могла да спаси десетки, ако не и стотици хиляди човешки живота“, споделя тя.

Блокадата на Ленинград, известна още като Обсадата на Ленинград, продължава 871 дни - от 8 септември 1941 до 27 януари 1944 г. Пробита е от Червената армия на 18 януари 1943 г., което осигурява малък коридор на достъп до града по земя. През септември 1941 г. в града се намират 2 млн. 887 хил. жители. По време на евакуацията на Ленинград в периода 1941-1943 г. са евакуирани към 1 млн. души.

По време на обсадата на Ленинград в града и неговите покрайнини са били разрушени 3200 жилища, 9000 дървени къщи (изгорели), 840 фабрики и завода. Смята се, че смъртните случаи от глад и въоръжени атаки са между 800 000 и 1 500 000 души. Непосредствено след войната е забранено да се говори за блокадата. Едва през 1965 г. е издаден указ, с който градът получава най-високата степен на отличие – град-герой.

ЕЛЕНА ЧИЖОВА е родена в Санкт-Петербург. Автор е на шест романа, четири от които са носители на големи национални награди. Работи като преводач, литературен критик, рецензент и есеист на свободна практика. В момента е председател на руския ПЕН-клуб. На български е издаден романът й „Време за жени“.

„Да живееш без някои от нещата, които искаш, е неразривна част от щастието.“

Бъртранд Ръсел, уелски философ, роден на 18 май преди 154 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…

Феникс от руините

 

За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ Харалд Йенер. 

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...