МАЯ СТЕФАНОВА, "Дневник"

Австрийският писател Петер Хандке за първи път се изказа по повод противоречието, възникнало около присъдената му награда "Нобел" за литература за 2019 г.. Той заяви, че "никога повече" няма да говори с журналисти, след като е бил нападнат заради позицията си за войната в Югославия през 90-те години.

Във вторник след среща с общински лидери в родния му град Грифен в Южна Австрия Хандке се оплака пред австрийска медия, че журналистите са го бомбардирали с въпроси за политическите му възгледи, без въобще да засегнат писателските му постижения, разказва "Гардиън".

"Застанал съм входа на двора си и там има 50 журналисти - всички те ме питат същите неща като вас и от нито един човек, който дойде при мен, не чувам да е прочел която и да е от творбите ми или пък да знае какво съм написал", казва Хандке пред австрийската телевизия ORF.

"Само въпроси за това как светът реагира. Реакции на реакции на реакции. Аз съм писател, идвам от Толстой, от Омир, от Сервантес. Оставете ме на мира и не ми задавайте подобни въпроси."

Според ORF драматургът и писател се е зарекъл никога повече да не разговаря с журналисти.

Тази размяна на реплики се случва, след като не само медиите, а и някои негови колеги писатели разкритикуваха избора на Хандке. В понеделник например, докато приемаше "Германската награда за книга", германският писател с босненски произход Саша Станишич заяви: "Имах късмета да избягам от онова, което Петер Хандке не успява да опише в текстовете си." И допълни: "Имам възможността да стоя тук пред вас заради реалност, която тази личност не успя да приеме."

Други писатели като Салман Рушди и Хари Кунзру отправиха критики към Нобеловия комитет заради присъждането на тазгодишната награда на Хандке. В статия за "Ню Йорк таймс" босненско-американският писател Александър Хемон нарече австриеца "Боб Дилън на застъпниците на геноцида".

Шведската академия все още не отговаря на критиките.

Хандке, сред чиито най-известни творби са "Стършелите", книгата и пиесата "Обругаване на публиката" и екранизираната от Вим Вендерс с негово участие "Криле на желанието", бе сред най-почитаните австрийски писатели в следвоенния период наред с Томас Бернхард и Елфриде Йелинек.

По време на войната в Югославия обаче Хандке, който има словенски корени по майчина линия, развива силна просръбска позиция, от която се ражда и книгата "Пътуване до реките: Справедливост за Сърбия", в която той описва Сърбия като истинската жертва на конфликта.

През 2006 г. той държи реч на погребението на Слободан Милошевич, в която казва:

"Не знам истината. Но гледам. Слушам. Усещам. Помня. Затова съм тук днес, близо до Югославия, близо до Сърбия, близо до Слободан Милошевич."

Заглавието е на skif.bg

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„Най-простото сюрреалистично действие се състои в това да излезеш на улицата с револвер в ръка и да стреляш напосоки в тълпата колкото можеш повече. Всеки, който никога не е изпитвал желанието да се разправи по този начин с унижението и затъпяването, явно сам принадлежи към тази тълпа, а собственият му корем е на нивото на куршума.“

Андре Бретон, френски писател, роден на 19 февруари преди 129 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петте кьошета“: несглобяемият пъзел

 "Смятам романа на Панайот Карагьозов за остра реплика към цялото умилително носталгично венцехвалене на социализма, към който мнозина са се устремили да ни върнат не само чрез медиите и социалните мрежи, а и с конкретни действия", пише Алберт Бенбасат.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.