След обявяването на литературния Нобел на първата си пресконференция в Полша, дадена в родния й Вроцлав, Олга Токарчук поздрави специално българския писател Георги Господинов с наградата „Ангелус“, съобщи издателство „Жанет 45“.

Самата тя разказа пред журналисти за облога, който двамата сключват на шега преди десет години, пак във Вроцлав, когато Токарчук представя пред публика полския превод на „Естествен роман“. Тогава Господинов предрича най-голямата литературна награда за полската писателка. Ден преди връчването на наградата „Ангелус“ Токарчук пише на Господинов, че сега тя се обзалага, че българският писател ще получи най-голямата централноевропейска награда за литература. Нобелистката не крие възхищението си от романа „Физика на тъгата“. Върху полското издание на книгата стоят тъкмо нейните думи, че тази книга вече е неотменима част от европейския литературен канон.

Сайтът на наградата „Ангелус“, който цитира историята за облога между Токарчук и Господинов, завършва с изречението: Така и двамата са печелят двойно – облозите и наградите.

„Аз не съм испанец, не съм италианец, не съм французин. Аз съм чужденец навсякъде, а защо ме канеха за роли на германски офицери, руски поети, нюйоркски евреи.“

Омар Шариф, египетски актьор, роден на 10 април преди 94 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...