Чилийският писател, сценарист, режисьор и правозащитник Луис Сепулведа е починал след усложнения, свързани с коронавирусната инфекция, съобщи вестник „El Pais”.

Писателят беше на 70 години. Той беше хоспитализиран в Испания в края на февруари, след като взе участие в литературния фестивал Correntes d'Escritas в Португалия. 

За заразата на писателя с коронавирус бе съобщено на 2 март.

ЛУИС СЕПУЛВЕДА е роден на 4 октомври 1949 г. в Овале, Чили. Както повечето латиноамерикански писатели и той се включва в политическия живот още в младежките си години, за коедо е хвърлен в затвор. През 1979 г. се присъединява към международния отряд на Симон Боливар (латиноамерикански революционер и политик, роден във Венецуела. Той оглавява борбата за независимост на днешните Венецуела, Колумбия, Еквадор, Перу, Панама и Боливия), който се сражава в Никарагуа и след победата на революцията Сепулведа започва да работи като журналист и една година по-късно поема към Европа. Отива в Хамбург, Германия, заради своето възхищение към германската литература (той научава немски в затвора) и особено към романтици като Новалис и Фридрих Хьолдерлин. Там работи като журналист и пътува често до Латинска Америка и Африка. През 1982 г. той се свързва с „Грийнпийс“ и до 1987 работи като член на екипажа на един от техните кораби. По-късно работи като координатор между различните филиали на организацията.

На български са проведени няколко негови книги – „Историята на Микс, Макс и Мекс”, „Старецът, който четеше любовни романи”, „Дневникът на един сантиментален убиец. Якаре” и др.

Сепулведа е най-известна с романа „Романски романи за четене на стареца“. Той също така пише такива произведения като „Майка котка“, „Историята на много бавен охлюв или колко важно е да бъдеш себе си“, „Историята на куче, наречено вярно“ и „Непознати“. През 2002 г. излиза филмът му „Никъде”.

 

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Този, който убива човек, убива разумно същество, което е по подобие на Бог, но този, който унищожава добра книга, убива самия разум.“

Джон Милтън, английски поет и публицист, роден на 9 декември преди 416 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.