Американският писател Стивън Кинг, известен с хорър романите си, обясни защо хората започват да четат истории на ужасите по-често по време на карантината. Това той направи в предаването „The Late Show” със Стивън Колбърт, излъчено в YouTube.

Според него в трудни времена хората винаги са запалени по зловещи истории. 

„Когато се потопите в „If it bleeds“, „Играта на Джералд“, или какъвто и да е друг материал, ситуацията там е много по-лоша, отколкото когато сте между четири стени без тоалетна хартия“, казва Кинг.

След като четат подобни произведения, читателите започват да спят по-спокойно, сигурен е писателят. Ужасите ги разсейвали защото героите на романите се справят много по-зле, отколкото сами те.

По-рано Стивън Кинг каза, че на фона на коронавирусната епидемия хората се чувстват като в роман на ужасите. В същото време той добави, че се опитва да не сравнява COVID19 със „супер грипа“, описан в неговия постапокалиптичен роман от 1978 г. „Сблъсък“.

„If it bleeds“ е новият роман на Стивън Кинг, който излезе в края на април тази година. „Играта на Джералд“ е публикуван през 1992 г. и е преведен на български.

 

„Аз не съм испанец, не съм италианец, не съм французин. Аз съм чужденец навсякъде, а защо ме канеха за роли на германски офицери, руски поети, нюйоркски евреи.“

Омар Шариф, египетски актьор, роден на 10 април преди 94 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...