На 13 януари отбелязваме 143 години от рождението на големия български поет и деец на освободителното движение в Македония Пейо Яворов.
Роден през 1878 г. в Чирпан, още 17-годишен младият Пейо, както цяло едно поколение българи, родено около Освобождението на България през 1878 г., са заразени от идеята да се освободи българската земя в Македония, която остава в Османската империя, по силата на Берлинския договор от 13 юли 1878 г. Именно с мисълта за обединението на разпокъсаната родина, Яворов влиза във Вътрешната македоно-одринска революционна организация - ВМОРО. За пръв път отива в Македония като четник през 1902 г. Редактор е на различни издания на организацията. Става един от най-близките другари на Гоце Делчев и негов пръв биограф.
В Балканските войни е доброволец в Македоно-одринското опълчение. През 1912 г., заедно с Христо Чернопеев, Михаил Чаков и Йонко Вапцаров, без нито един изстрел превземат град Кавала, само четиримата.
Творчеството и поезията на Яворов са пропити от трагичен лиризъм, породен от драматичния му живот. За почитателите му обаче Яворов остава запомнен с финеса на любовната му лирика, която безспорно заема най-високото място в българската поезия. По-голямата част от тези поетически шедьоври са написани в Нанси, Франция през 1906-1907 г., под формата на писма до Мина Тодорова, втората голяма любов и вдъхновителка на поета.
Литературните критици често сравняват Яворов с Бодлер, заради разтърсващите емоции, които френският поет влага в стиховете си. Други откриват в лириката му финеса на Верлен, но в яворовата поезия няма и следа от подражание. За изследователите му няма съмнение, че ако личната трагедия заради която посяга на живота си не се беше разиграла, поетът щеше да се развие в областта на философската драма, адекватна на световните течения за епохата.
