ВИДКА АТАНАСОВА, "Свободна Европа"

Костадин Костадинов казва, че е уморен от думите. С това все пак е свързана целодневната му работа в издателство "Пан" в продължение на повече от три десетилетия - да чете и редактира думи.

Нощите обаче са отредени за неговите собствени думи. В продължение на три години той ги подрежда в страниците на романа "Ловецът на пеперуди".

С него Костадинов улавя много читатели. Сред тях е журито на престижната национална литературна награда "Елиас Канети", което в сряда му връчи приза за 2023 г.

Костадинов е поласкан от наградата. Казва, че признанието го вдъхновява да продължи с писането.

Романът му идва след 25-годишна творческа пауза, разделена от "подгряващия" го сборник с разкази и повести "Заливът на Ифигения". Той е посрещнат с успех и има номинация за наградата на "Хеликон".

"В сборника упражних някои писателски номера, за да се подготвя за писането на роман", казва Костадинов за "Свободна Европа".

Идеята за скелета на романа идва, след като писателят вижда богатата колекция от пеперуди на свой приятел.

"Реших, че колекционирането на пеперуди може да се превърне в конструкция за роман".

Именно това прави Костадинов - отрежда всяка глава на романа на определен вид пеперуда. Преплита и народно поверие - когато човек умре, пеперуда отнася душата му.

"Ловецът на пеперуди" обаче стъпва и на достоверна история. Изследването й отнема на Костадинов месеци проучвания на документи и мемоари, свързани с времето, което романът описва - края на XIX и началото на ХХ век.

Действието в книгата се развива на вече изчезналия дунавски остров Адакале, а сюжетът възкресява мита за дунавската Атлантида и нейните обитатели.

След руско-турската война в края на XIX век островът е пропуснат в Берлинския договор и остава ничий. Обитателите му са от различни народности и изповядват различни религии. Прехранват се с риболов и контрабанда. Освободени са от данъци и военна повинност. И живеят щастливо.

Но романът не е толкова исторически, колкото приключенски. В него се описват най-различни кътчета от света, които авторът е видял с очите си.

Освен да пише и пътешества, Костадинов се занимава с ветроходство и обича да лови риба. Не го прави често, но винаги е на красиви места.

Костадинов е роден в Радомир. Завършва българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски", след което работи като журналист. От 1990 г. с приятели отваря издателството "Пан", чийто съсобственик е до днес.

Като писател дебютира през 1991 г. с книгата "Резерват за розови пеликани", автор е на сценария на едноименния игрален филм, както и на филма "Легенда за белия глиган".

Миналата година "Ловецът на пеперуди" (изд. "Хермес") спечели и наградата на "Хеликон" за съвременна българска художествена проза. Книгата беше номинирана и за национална литературна награда за български роман на годината "13 века България".

Костадин Костадинов е женен, има две деца.

 

 

 

 

 

 

 

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„Най-простото сюрреалистично действие се състои в това да излезеш на улицата с револвер в ръка и да стреляш напосоки в тълпата колкото можеш повече. Всеки, който никога не е изпитвал желанието да се разправи по този начин с унижението и затъпяването, явно сам принадлежи към тази тълпа, а собственият му корем е на нивото на куршума.“

Андре Бретон, френски писател, роден на 19 февруари преди 129 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петте кьошета“: несглобяемият пъзел

 "Смятам романа на Панайот Карагьозов за остра реплика към цялото умилително носталгично венцехвалене на социализма, към който мнозина са се устремили да ни върнат не само чрез медиите и социалните мрежи, а и с конкретни действия", пише Алберт Бенбасат.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.