„Физика на тъгата” на Георги Господинов в превод на Анджела Родел е финалист на наградите за най-добра преводна книга, издадена САЩ, съобщи mookseandgripes.com. 

„След пет финала преди това за Физиката в Италия, Германия и САЩ се чувствам като Ди Каприо :))”, пошегува се писателят във „Фейсбук”. 

Финалистите са 10. Сред тях са Елена Феранте с „Историята за изгубеното дете”, Хосе Едуардо Агулуза с „A General Theory of Oblivion”, нашумели испански и френски автори. Победителят и преводачът ще получат по 5000 долара. Кои са те ще стане ясно на 4 май.

Романът на Господинов е представен като дълго очакван, невероятно интригуващ и много личен, повеждащ читателя в лабиринта на минотавъра в Източна Европа. „Авторът ни казва истината и това е рядко и чудесно нещо”, гласи едно от поместените на страницата на наградата ревюта. 

„Стремежът да се забраняват книги, да се въвежда цензура, да се затварят устата на несъгласните, да се проклинат тези, които са извън системата, да се нарушава неприкосновеността на личния живот и да се твърди , че е това е изключително спасение – всичко това е в природата на тоталитаризма.“

Кристофър Хитчънс, английски литературен критик и политически журналист, роден на 13 април преди 77 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...