Печелилият наградата "Ман Букър" Джулиан Барнс разкритикува остро отварянето й към американските автори, съобщи theguardian.com. Писателят спечели приза през 2011 г. с романа си "Усещане за край". Преди това е бил номиниран три пъти с "Папагалът на Флобер" (1984), "Англия, Англия" (1998) и "Артър и Джордж" (2005). 

От 2014 г. конкурсът е достъпен за англоезична литература изобщо, а не само за автори от Великобритания. 

"Откъде накъде "Букър" ще се дава на американци? Та те си имат достатъчно награди. Коя американска награда е отворена за англичани? Само националната им литературна награда, но не съм чувал от години там да се е класирал англичанин", аргументира се 70-годишният Барнс. Според него наградата трябваше да си остане само за британци, ирландци, т.е. за  Обединеното кралство. "Неизвестните канадски автори нямат никакъв шанс, когато на сцената са американците", смята той. 

"Ман Букър" е учредена през 1969 г. и е най-престижната британска награда. Тази година я спечели американецът Пол Бийти. 

„Когато пиша, не превеждам на белите читатели. Достоевски е писал за руската аудитория, но можем да го четем. Ако съм конкретна и не обяснявам прекалено много, всеки може да ме чуе.”

Тони Морисън, американска писателка, родена на 18 февруари преди 95 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

За дивите ягоди, Родопите, небесните корени и забравените от небето (ревю)

 

„Диви ягоди“ на Татяна Пандурска е сред приятните явления в родното ни кино. 

Благоуханието на строгата наука

 

Книгата "Елена от Троя" не просто събира митовете и не просто прави букет от тях. Това е сравнително лесно. Трудното е да се прибави към този букет „благоуханието на строгата наука“...

"Магьосника от Кремъл“ - притча за властта и нейната цена (ревю)

 

Филмът със сигурност ще предизвика противоречиви оценки, но не оставя безразличен и ни кара да се замислим за света, в който живеем – и за нашата собствена отговорност, ако искаме да го променим към по-добро.