Шведката Сара Даниус - литературен критик, писател и литературовед, е първата жена, избрана за постоянен секретар на Шведската академия, която присъжда Нобеловата награда за литература. Тя заема мястото на Петер Енглунд, съобщи saarbruecker-zeitung.de. Дамата пое поста от 1 юни. 

Даниус беше председател на международното жури, което обяви последния нобелов лауреат Патрик Модиано. Тя седи в кресло №7, в което също има символика - на него някога е седяла Селма Лагерльоф - първата жена, на която е присъдена Нобелова награда за литература. 

Сара Даниус е на 53 г. и преподава литературознание. Образовала се е във Франция, работила е във Великобритания, Германия и САЩ. Има докторска степен. Специалист е по творчеството на Джеймс Джойс, Гюстав Флобер и Марсел Пруст. Автор е на множество литературни рецензии. През 2002 г. публикува мащабен критически труд "Чувствата на модернизма: технологии, възприятие, естетика". 

„Аз не съм испанец, не съм италианец, не съм французин. Аз съм чужденец навсякъде, а защо ме канеха за роли на германски офицери, руски поети, нюйоркски евреи.“

Омар Шариф, египетски актьор, роден на 10 април преди 94 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...