Току-що приключилият панаир на книгата във Франкфурт беше с политическа украска, по-силна от всякога, и показа, че литературата все още може да подобри света. Това отбелязва в свой коментар шефът на отдела за литература на „Франкфуртет алгемайне цайтунг” (FAZ) Андреас Платхаус. 

Наградената с Нобел Светлана Алексиевич – критик на Путин и Лукашенко, автор на почти документални романи, не беше на панаира, отбелязва той. Издателят й обаче напомни за нея и руската изгнаническа литература излезе видимо на сцената. 

За сметка на това дойде Салман Рушди, като предизвика остри протести от страна на Иран. Самият автор, преследван заради смъртоносна фатва от аятолаха Хомейни от 1989 г., държа силна политическа реч за свободата на словото. 

Политическа окраска на панаира придаде и Навид Кермани, носител тази година на наградата за мир, връчвана от Германския борсов съюз на книжарите. Неговата реч беше посветена на жертвите на войната в Сирия.

За 10 литературни дни светът стана по-добър, защото отново има писатели, които не се страхуват да се намесват в световната история, да коментират и критикуват, пише Платхаус. Той споменава в контекста на политическото в литературата и романа на Илия Троянов „Власт и съпротива”, който беше номиниран за най-добър немскоезичен роман. Също и Джени Ерпенбек, която в романа си  „Gehen, ging, gegangen“ построява сюжет върху историята на африкански бежанци в Берлин. 

Политическата литература ще се развива все повече, защото има твърде много рани, които не могат да бъдат излекувани бързо, но пък могат да отровят обществото ни, прогнозира Платхаус. 

 

 

 

 

„Физическите характеристики на актьорите налагат определени промени. Шон Конъри е висок 190 см. Дъстин Хофман не е.“

Сидни Лъмет , американски режисьор, роден на 25 юни преди 100 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…