БНР излъчи интервю с поета и преводач Кирил Кадийски. Поводът беше новото издание на "Сонети" на Уилям Шекспир.

Ето акценти от отговорите на Кадийски, който е автор на новия превод на класика на английската литература:

"При художествения превод, най-вече при превода на поезия, е важното да имаме ново произведение на езика, на който превеждаме. На приемащия език да има ново художествено произведение, което да говори на читателя или на слушателя. Да говори същото, което би казал и оригиналът, ако възприемащият владееше езика, на който е написан той.

За художествен превод може да става дума, ако творбите излязат във вид, адекватен на оригинала. 

Векове наред Шекспир е превеждан на всички възможни езици. И не само това - на един език има понякога до 10 превода. Новите преводи, особено в поезията, се налагат и заради това, че идват нови поколения, а те по друг начин прочитат оригинала.

Има проблем при Шекспир с това, че във вековното претворяване той е минал през различни школи на превод и е по някакъв начин малко преиначен.

Аз избрах пътя да предам на български Шекспир такъв, какъвто е бил. От тези космати и рошави зверчета - каквито са сонетите - в следствие на многото преводи през вековете те са загладени и приличат на радиоактивни плъхове - голи и няма нищо по тях. Трябва да се възвърне свежестта на Шекспир по начин, който говори за това какъв е бил той приживе, а той е бил човек на живота, неоткъснат от действителността. Бил е груб, природен, той по-скоро е пиел в кръчмата с каруцарите, отколкото да е пиел своето питие в някакъв салон, в който някаква дама е събрала литератори".

 

Цялото интервю с Кадийски тук

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Не можем да обвиняваме човек за това, че защитава своето достойнство. Това е негово задължение.“

Джоузеф Конрад, британски писател от полски произход, роден на 3 декември преди 167 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин