БНР излъчи интервю с поета и преводач Кирил Кадийски. Поводът беше новото издание на "Сонети" на Уилям Шекспир.

Ето акценти от отговорите на Кадийски, който е автор на новия превод на класика на английската литература:

"При художествения превод, най-вече при превода на поезия, е важното да имаме ново произведение на езика, на който превеждаме. На приемащия език да има ново художествено произведение, което да говори на читателя или на слушателя. Да говори същото, което би казал и оригиналът, ако възприемащият владееше езика, на който е написан той.

За художествен превод може да става дума, ако творбите излязат във вид, адекватен на оригинала. 

Векове наред Шекспир е превеждан на всички възможни езици. И не само това - на един език има понякога до 10 превода. Новите преводи, особено в поезията, се налагат и заради това, че идват нови поколения, а те по друг начин прочитат оригинала.

Има проблем при Шекспир с това, че във вековното претворяване той е минал през различни школи на превод и е по някакъв начин малко преиначен.

Аз избрах пътя да предам на български Шекспир такъв, какъвто е бил. От тези космати и рошави зверчета - каквито са сонетите - в следствие на многото преводи през вековете те са загладени и приличат на радиоактивни плъхове - голи и няма нищо по тях. Трябва да се възвърне свежестта на Шекспир по начин, който говори за това какъв е бил той приживе, а той е бил човек на живота, неоткъснат от действителността. Бил е груб, природен, той по-скоро е пиел в кръчмата с каруцарите, отколкото да е пиел своето питие в някакъв салон, в който някаква дама е събрала литератори".

Цялото интервю с Кадийски тук