Непубликувана досега книга на колумбийския писател и носител на Нобелова награда за литература Габриел Гарсия Маркес беше издадена десет години след кончината му, съобщи в. "Ню Йорк таймс". 

Тя е озаглавена "Ще се видим през август" (En Agosto nos vemos). В САЩ излезе на 12 март под заглавието Until August, а дни по-рано и в испаноезичните страни. 

    Десетилетие след смъртта на автора на "Сто години самота", синовете му решават да публикуват книгата против волята на баща им. 

"Той ми каза, че трябва да бъде унищожена", разказа най-малкият син на писателя - Гонсало Гарсия Барка, пред в. "Ню Йорк таймс". Наследниците на Маркес обаче решават, че в книгата "има много смисъл и е доста трогателен", светът трябва да го прочете.

Маркес работи над текста в последните години от живота си. Заради здравословното си състояние обаче той не успява да го завърши и се отказва да го публикува. 

Неизбежното разочарование на читателите от новата книга на Маркес може да бъде насочено отчасти към двамата синове и литературни агенти на твореца, които са разрешили публикуването й, въпреки че баща им е изразил ясно волята си. "Тази книга не върви", казал им той. "Тя трябва да бъде унищожена." 

Книгата е микроскопична история, чието съдържание едва ли е достатъчно, за да бъде наречена новела, още по-малко завършен роман. Четенето й може да предизвика нездравословно разочарование у онези, които познават най-незабравимите творби на Гарсия Маркес, отбелязва в. "Ню Йорк таймс". 

Творецът завършва петата и последна чернова в края на 2004 г., когато е на 77 години, по времето, когато паметта му започва безмилостно да отслабва, отбелязва в. "Ню Йорк таймс".

Проблемите му тогава може да не са били очевидни, но изглежда са настъпили достатъчно рязко, за да попречат на автора да поддържа въображаемия свят, който изисква писането на художествена литература. "Животът е това, което човек помни и както го помни, за да го разказва", се казва в мемоарите от 2002 г. на колумбийския писател "Да живееш, за да го разказваш". 

Габриел Гарсия Маркес почина през 2014 г. на 88-годишна възраст. 

 

Източник: Теодора Славянова, БТА

 

 

 

 

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„С диплома за художник можеш да пееш в „Ла Скала“, но не можеш да преподаваш в Софийската консерватория.“

Михаил Ангелов, български диригент, роден на 19 февруари преди 93 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петте кьошета“: несглобяемият пъзел

 "Смятам романа на Панайот Карагьозов за остра реплика към цялото умилително носталгично венцехвалене на социализма, към който мнозина са се устремили да ни върнат не само чрез медиите и социалните мрежи, а и с конкретни действия", пише Алберт Бенбасат.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.