Популярният актьор Владимир Карамазов написа и издаде първата си книга. Тя е озаглавена „Мина половин живот“ и вече се продава в големите книжарници, както и онлайн. Цената й е 39 лева, а страниците са 320.

„Реших да издавам тази книга, защото видях някакъв смисъл в нея. Че не е толкова важен успехът и крайната цел, а е важен пътят, по който вървиш. И в този път се случват изключително интересни неща, срещаш интересни хора, и всъщност това е най-голямата ценност в живота“, разказа Карамазов в предаването "Събуди се" по Нова тв.

На 27 април Карамазов навърши 45 години. Фамилията му рождение е Александров. Карамазов е псевдоним, даден му от режисьорката Лилия Абаджиева за ролята на Ромео. Той е завършил актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Надежда Сейкова и доц. Веселин Ранков през 2002 г. През същата година се присъединява към трупата на Народния театър . Неговите хоби и страст са фотографията, пътешествията, гмуркането и пистовите мотори.

Ето текстът на гърба на автобиографичната му книга „Мина половин живот“:

"Това е разказ за движението в моя живот. Аз съм Владимир Карамазов. Актьор. Сега ще вляза в нова роля - на разказвач. Едно от важните неща в живота ни е да се движим напред - физически и ментално. Така можем да се озовем на места, които само сме сънували.

Следвайки неотклонно криволиците на житейския си път, ние осъзнаваме смисъла на своето съществуване.

Движението е сила! Независимо дали правим малки или големи крачки, важното е да не спираме. Историите в тази книга са простички и показват как един човек постоянно се опитва да намери смисъла да достигне до същността на нещата. Как една постигната мечта става трамплин за следващата! И както винаги в подобни истории, всичко започва с една детска мисъл, която се намества уютно в главата ни и всяка вечер, преди да заспим, ни напомня за себе си и чака да се превърне в мечта, а по-късно и в цел. Аз, актьорът, разказвам за тези моменти, като проследявам половината си живот. От какво съм се вдъхновявал, какво съм постигнал (или не съм), какво още искам...

Част от тези текстове съм писал преди повече от десет години. Но така се усеща динамиката в моя път и гладът за още и още поражда нови събития, ситуации и предизвикателства.

За втората половина..."

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„Най-простото сюрреалистично действие се състои в това да излезеш на улицата с револвер в ръка и да стреляш напосоки в тълпата колкото можеш повече. Всеки, който никога не е изпитвал желанието да се разправи по този начин с унижението и затъпяването, явно сам принадлежи към тази тълпа, а собственият му корем е на нивото на куршума.“

Андре Бретон, френски писател, роден на 19 февруари преди 129 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петте кьошета“: несглобяемият пъзел

 "Смятам романа на Панайот Карагьозов за остра реплика към цялото умилително носталгично венцехвалене на социализма, към който мнозина са се устремили да ни върнат не само чрез медиите и социалните мрежи, а и с конкретни действия", пише Алберт Бенбасат.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.