МАРТИНА ХРИСТОВА, БТА
В момента се работи по заснемането на късометражен филм по един от последните разкази на Алек Попов – „Пътят на охлюва“. Това обяви в Созопол Деляна Манева, сценарист и негова съпруга, по време на среща разговор, посветена на творчеството му. Срещата с надслов "В памет на Алек Попов" се проведе в рамките на 40-ото издание на Празниците на изкуствата „Аполония“. Манева съобщи, че се работи и по екранизацията на романа „Мисия Туран“, както и по филмов проект на книгата „Сестри Палавееви“.
Тя разказа за работата на творческия тандем по екранизация на текстовете.
„При адаптирането на творбите на Алек е много трудно да изхвърлиш нещо. Всичко се допълва. Ако премахнеш една част, все едно следващото губи своя смисъл“, каза тя. „За Алек беше важно едновременно да бъде верен на времето си, но и да привлече вниманието на различните читателски етажи“, сподели Манева. Според нея Попов е притежавал „ухото и окото“ за всичко случващо се около него – както за мащабните обществени промени, така и за ролята на малкия човек.
С прочит на разказа „Невия“ от последния сборник на Алек Попов „Нови и избрани разкази“ (2023) започна срещата Светлозар Желев – писател, активист в областта на съвременната литература и книгоиздаване, както и дългогодишен издател на Попов. Първото ми запознанство с творчеството на Алек Попов беше с разказите от сборника „Зелевият цикъл“, а второто – със самия автор, сподели той.
По думите на Желев комуникацията с читателите е била от изключително значение за Алек Попов. „Всяко от нещата, които правеше Алек, дали в театъра, или в литературата, със сигурност ще продължат да бъдат четени както от всички нас, така и от бъдещите поколения“, посочи той.
Българската литература има много лица, които са включени в сборника с хумористични разкази „От Алеко до Алек“. Едно от тези лица присъства в самото заглавие. Това е Алек Попов – сатиричното и критичното лице на българската литература, със свирепо и безпощадно отношение към света, но и с надежда за новото, каза доц. д-р Димитър Камбуров. Той направи връзка между творчеството на Алеко Константинов с това на Алек Попов. „И двата ясно подчертават приобщаването както на разказвача, който заема поетична дистанция към това, което критикува, така и към обекта, който бива критикуван“, поясни Камбуров. Според него сложната двойнствена перспектива на критика към обекта и миметичната картина с остър поглед върху описанието са характерни черти в творчеството на Попов.
„Влиянието на Алек в българската литература е свързано с неговото отношение към жанровите, стилистичните и регистърните равнища на литературата. Той е един от най-големите майстори на играта с жанрове, регистри и езикова множественост“, заяви доц. Камбуров. По думите му разказите на Попов проектират цялостен свят без излишни наративи. Разказите му са на границата с абсурда и представя, според доцента, безпощадната визия на света с опасна и неразбираема свръхжизненост. Произведенията на Попов ни показват четвърто измерение, което не е темпорално, а по-скоро „мистериозност без мистичност“, смята доц. Камбуров.
С „Мисия Лондон“ за пръв път усетих живата сила на красивия градски български език, който може да те развлече, да те накара да се смееш, но и да те накара сериозно да се замислиш, каза Захари Карабашлиев – писател, драматург и настоящ издател на Попов. Карабашлиев припомни за дискусия отпреди близо десет години на „Аполония“, оставила незабравим отпечатък в неговите спомени, в която Алек Попов заявява: „Много по-важен е езикът, на който пишеш, отколкото темата“.
„Алек умееше да пише диалог. Правеше го с такава лекота. Беше много диалогичен в разговорите си и остава диалогичен в творбите си. Всеки негов разказ подчертава красотата на изкуството и радостта от диалога“, каза драматургът.
Към разговора се присъедини и литературният критик проф. Михаил Неделчев. Той разказа за пътуванията си с Алек Попов до Сибир и за литературоведски диалози между двамата интелектуалци.
Сред присъстващите бяха дъщерята на Алек Попов – Александра Попова, и неговата двумесечна внучка Лея.
АЛЕК ПОПОВ (1966-2024) е роден в София. Завършва е Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ” и българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Автор е на романите: „Мисия Туран“, „Мисия Лондон“, „Черната Кутия“, „Сестри Палавееви в бурята на историята“, „Сестри Палавееви по пътя към новия свят“; на есеистичната книга „Спътник на радикалния мислител“, както и на редица сборници с разкази, сред които „Ниво за напреднали“, „Митология на Прехода“, „Телесни плевели“.
Романът „Мисия Лондон“ е преведен на 16 езика, а романът „Черната кутия“ – на 10. Разказите и есетата му са издавани на повечето европейски езици и са включени в множество международни антологии, сред които Best European Fiction 2011.
По романите и разказите на Алек Попов са създадени няколко филма, радиопиеси и пиеси. Той е съсценарист на филма „Мисия Лондон“. През 2015 г. Драматичен театър - Пловдив поставя на сцената театралната адаптация по романа му „Сестри Палавееви в бурята на историята“.
Попов е носител на редица литературни отличия, сред които: наградата за нова българска проза „Хеликон“, националната награда за драматургия „Иван Радоев“, наградата „Елиас Канети“, „Цветето на Хеликон“ за най-продавана книга на 2007 и 2013 г., наградите „Четящия човек“ и „Чудомир“, наградата на британския П.Е.Н. център за преводна литература, наградата Pro-za-Balkan за принос към балканската литература и др. Алек Попов е член-кореспондент на БАН в отдел творци на изкуството.
