На 29 октомври през 1914 г. от земния свят си отива един от ярките поети на миналия век - Пейо К. Яворов. 110 години след трагичната му смърт поетичното и драматургичното творчество на Яворов продължава да вълнува поколенията, а мисията и трагедията на любовта в живота му не спира да привлича изследователи и публично внимание. 

На 29 октомври, вторник, от 11 часа, Националният литературен музей организира поклонение на гроба на Пейо К. Яворов на Централните софийски гробища. 

"Очакваме столичани и гости на София да почетем паметта му. Ще бъде отслужена панихида и ще прозвучат стихове в изпълнение на актьора Теодор Елмазов", се казва в прессъобщението на организаторите от Националния литературен музей .

В литературната ни история името на Пейо К. Яворов остава свързано с посланията на кръга „Мисъл“, Народния театър и драмите „В полите на Витоша“ (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ (1912). В пантеона на световната лирика като шедьоври остават десетки стихове, сред които: „Две хубави очи“, „Благовещение“, „Вълшебница“. 

Кореспонденцията между Яворов и съпругата му Лора Каравелова е знакова за българската епистоларна любовна литература, както и свидетелство за бурна любов, белязана от трагичен край в две действия. Първото – на 29 ноември 1913 г., когато Лора се застрелва, а Яворов прави опит за самоубийство. Второто – на 29 октомври 1914 г., когато поетът умира, след като приема отрова и се застрелва.