Излезе второто допълнено издание на книгата „Свещеният триъгълник. Българската следа в историята на оперативното масонство“ на Румен Василев, съобщи издателство „Ludite“. 

Първото издание е от 2008 г. и в последните години се предлагаше на високи цени в антикварните книжарници. Авторът – дългогодишен отговорен секретар, а след това редактор в редица български печатни и онлайн медии, е познат на публиката и с историческите си разследвания  „Масонската ложа и братството на Левски“, „Свобода или смърт. Светът и българите“, „Невидимата искра на Възраждането“ и „Масонският код на Българското възраждане“.  

„Свещеният триъгълник“ е една от най-интригуващите му книги – в научно-популярен стил тя проследява историята на най-известните строежи в Северна Африка, Азия и Европа и връзката между хората, които са ги построили. Тя обръща специално внимание на най-известните български монументални строежи през Възраждането и първомайсторите им. 

"Авторът като археолог отмахва пласт след пласт в разкриването на една загадка, в осветляване и обяснение на фактите и търсене на истината. Книгата се чете едновременно като приключенски роман и научна монография (макар авторът да няма такава претенция). Има нещо от любознателността и прeследваческия хъс на Шерлок Холмс и Индиана Джоунс в пътя му по следите на времето, пространството и загадките“, пише в рецензия за „Свещеният триъгълник“ Росица Чернокожева - д-р в Института за литература на БАН.

„Свещеният триъгълник“ има няколко прочита.

Първият е историческият – той проследява приемствеността в строителството през вековете, благодарение на която членове на едно и също братство, зародило се при строежа на пирамидите, изграждат Соломоновия храм, Партенона, Пантеона в Рим, църквата „Св. София“ в Константинопол, готическите катедрали в Западна Европа, джамиите в Османската империя, както и десетки църкви, манастири, къщи и мостове по българските земи през ХIХ в. Книгата разбива митовете на българската историческа наука за това, че Колю Фичето и плеядата майстори, построили възрожденска България, са били самоуки и неграмотни. 

Вторият прочит, който книгата позволява, е изследователският. Той граничи с приключение, тъй като подтиква читателя да грабне фотоапарата и да се впусне в обиколка на произведенията на майсторите, за да намери знаците, които те са оставили. 

Третият прочит вади на показ проблема с постепенната загуба на историческа памет за дюлгерските ложи и безотговорното отношение днес към техните монументални градежи от ХVIII и XIX век. Това личи най-вече в липсата на грижа за тяхното строително наследство. Те се рушат или със строителни дейности безотговорно се съсипва оригиналният им вид.

В книгата на Румен Василев има и интригуващ разказ и за това какъв е произходът на българския национален флаг – въпрос, на който в България досега няма категоричен отговор. Като бонус за любознателните читатели авторът предлага речник на тайния език на брациговските строители – т.нар. мещеровски (майсторски) език, събран от езиковеда Стоян Аргиров през 1897 г., както и устава на брациговската обединена ложа от 1894 г.

Както в другите си книги, така и в „Свещеният триъгълник“ Василев търси кинематографичен ефект на разказа. Повествованието е леко, увлекателно и пълно с любопитни исторически находки.

Книгата вдъхнови създаването на сдружението „За Старите зидари“ и изграждането на чешма до гроба на легендарния майстор Колю Фичето във великотърновския парк „Дружба“. Тя е част от архитектурен ансамбъл, който показва най-известните елементи от стила на възрожденските строители, и особено на Фичето. Чешмата беше открита на 11 май 2021 г. и над три години по-късно осигурява свежест в хубавия парк – дарена е на общината и на строителното училище. 

По сценарий върху книгата през 2015 г. беше сниман научно-популярният филм „Братството на Старите зидарите“. С неговите прожекции и с продажбите на дискове с него бяха набрани средства за построяването на чешмата. Идеята на лентата беше да предизвика интерес към уникалните градежи от Възраждането и да насочи общественото внимание към ограничаване на щетите от безхаберието и безскрупулното отношение към старинните ни архитектурни богатства.

Във второто издание на „Свещения триъгълник“ са добавени няколко нови глави, посветени на строителите Андрей Дамянов, Константин от Пещера, Пеньо Атанасов Колев – Бомбето.