Издателство „Колибри“ и Френският институт в България ще представят респектиращия труд "Антология на френската поезия" на 27 юни, вторник, от 18,30 часа в зала „Славейков“ (София, пл. „Славейков“ №3). Тритомникът, съдържащ знакови творби на френските поети, излезе в края на май. Негов съставител е поетът и преводач Кирил Кадийски.
Книгите ще представят литературният критик, автор и преводач доц. д-р Георги Цанков и преводачът, поет и преподавател д-р Доротея Табакова.
Първият том на антологията съдържа стихотворения от трубадурите до Артюр Рембо и символистите. Вторият том представя френските поети от Верхарн до Аполинер и Сандрар. Трети том съдържа творби от Сен-Джон Перс до съвременната поезия.
"Уважаеми читателю, ти държиш в ръцете си ковчеже, пълно с отблясъци.
Защото вътре са тежките късове самородно злато от „Завещанията“ на Франсоа Вийон, много по-ценни от жълтиците, които той е обирал със своята банда; сияе филигранът на Ронсар и дю Беле, най-ярките звезди на „Плеядата“; искрят сълзите на Луиз Лабе, превърнати от раздялата в бисери; пламтят рубините от пролятата кръв в „Трагедиите“ на Агрипа д’Обинье; понякога за миг ще те заслепи фалшивият – като нравите на епохата – блясък на някоя салонна епиграма; ще просветнат златни люспици, единствената утеха за цели десетилетия, когато реката на френската изящна словесност е мъкнела само пясък; но тук са и огромната перла на луната, извлечена от сините лагуни на романтизма, и всички „огърлици от вятър и звезди“ на Бодлер, и слоновата кост на парнасистите, и цветните сънища на сюрреалистичното ни съвремие.
Тук има по малко от всички съкровища на богатата френска поезия, които аз съм събирал и събирам като скъперник вече половин столетие. За да ти ги дам щедро в мига, когато капакът се затвори и аз разбрах, че ключът от това ковчеже е единствено в твоите ръце", пише в предговора съставителят.
КИРИЛ КАДИЙСКИ е роден на 16 юни 1947 г. в с. Ябълково, Кюстендилско. Автор е на книги с поезия и есеистика. Претворил е на български редица френски и руски поети като Вийон, Ронсар, Юго, Бодлер, Верлен, Рембо, Маларме, Верхарн, Аполинер, Сандрар, Лермонтов, Тютчев, Бунин, Блок, Волошин, Маяковски, Манделщам, Пастернак. През 2018 г. Университетското издателство „Св. Климент Охридски” публикува книгата му „За поезията“, съдържаща неговите лекции по теория и практика на поезията и поетическия превод, четени през последните години в Софийския университет.
Кадийски е най-превежданият в момента български поет в чужбина. Негови книги са издадени във Франция, Испания, Италия, Гърция, Сърбия, Румъния, Македония. Френското списание „Нувел обсерватьор“ го нареди сред най-значимите съвременни поети. Носител е на престижни награди: „Иван Франко“ – Украйна, Голямата европейска награда – Румъния, „Сичевски визии“ – Сърбия, „Макс Жакоб“ – Франция (за цялостно творчество), „Артур Лундквист“ – Швеция-България, Националната награда за превод 2011 – Италия. За тритомника на Молиер през 2013 г. получава Специалната награда на СПБ, а през 2014 г. – за „Антология на руската поезия XII-XXI
Кадийски е кавалер на френския „Орден за изкуство и литература“, член-кореспондент на френската Академия за поезия „Маларме“, член на международната Академия „Монмартър в Европа“, почетен гражданин на „Монмартърската република“.
ОТКЪС
от"Антология на френската поезия"
ТОМ 1
Франсоа ВИЙОН
БАЛАДА ЗА ПОСЛОВИЦИТЕ
Щом всеки днес и две, и двеста знае,
щом често търсим си сами белята,
щом срещу вятъра не се пикае,
щом можем слон да правим от мухата,
щом лесно си показваме рогата,
щом покрай нас е тъмно като в рог,
щом лесно вадят ни с памук душата,
поне до Коледа: ”Да пази бог!“
Щом най-опасна тихата вода е,
щом не оставяш коня си в реката,
щом всяка жаба гьола ще си знае,
щом плитък е акъла на жената,
щом глупостта не ходи по гората,
щом казва си човек: от трън – на глог,
щом къси са краката на лъжата,
поне до Коледа: ”Да пази бог!“
Щом хубостта от ден до пладне трае,
щом доста често хлопа ни дъската,
щом всичко тука вятър и мъгла е,
щом прекатурва камъче колата,
щом слагаме главата си в торбата,
щом някой вечно пие като смок,
щом утре ще обърнем петалата,
поне до Коледа: ”Да пази бог!“
Щом често храним куче да ни лае,
щом късно влиза ни ума в главата,
щом както баба знае, тъй си бае,
щом песента ни вече е изпята,
щом често мишка ражда планината,
щом разни хора има – свят широк,
щом много рядко бие ни парата,
поне до Коледа: ”Да пази бог!“
Послание
Щом доста често кипват ни лайната,
щом луд умора няма, Принце строг,
щом вечно сме на хората в устата,
поне до Коледа: ”Да пази бог!“.
ТОМ 2
Жюл ЛАФОРГ
1860-1887
ЛУННА СВЕТЛИНА
Помисля ли, че няма на луната да живея –
и нещо под лъжичката ме смъдне, че и в нея.
Ах, всичко е за теб, Луна, когато сред позлата
през август, нощем, скиташ над полята.
Или пък носиш се, останала без мачти,
сред облачните рифове и тънеш в мокър здрач ти.
О, появи се, дай да пия с наслаждение
от купела на твоето свето кръщение.
Звезда, от слепота слетяна, о, фатален факел,
бог знае колко хленчещи Икаровци привлякъл.
Око безплодно, на самоубиец, как ли да отворим
очи и ние на заспалия си форум.
Полиран череп, подиграй се с олиселите чела ти
на бюрократите ни вечно очилати.
О, хап за сън, с теб всеки всичко ще забрави,
о, влей се, разтвори се в мозъците ни корави.
Диана в истинска дорическа хламида, о, Диана,
Амур задрямал е, стрела вземи си от колчана,
боди и стряскай всички същества безкрили,
сърцата боцкай, свойта доброта все още неразкрили.
Звезда, от смайващи потопи къпана, от свойта вис ти
прати един от всичките лъчи целебночисти,
да ороси чаршафите ми тая нощ и аз самия
ръцете си най-сетне от живота да измия.
ТОМ 3
Жак ПРЕВЕР
1900-1977
БАРБАРА
Спомни си Барбара
валеше дъжд над Брест от сутринта
и ти усмихната вървеше
сияеща и мокра и весело ти беше
под тоя дъжд
Спомни си Барбара
валеше като из ведро над Брест
Аз срещнах те на улица Сиам
усмихваше се ти
и аз ти се усмихнах сам
Спомни си Барбара
не те познавах аз
и ти не ме познаваше
Спомни си
спомни си оня дъжд тогава
недей забравя
Един укрил се в безистена мъж
извика името ти изведнъж
о Барбара
и ти към него хукна през глава
сияеща щастлива с мокра рокля
и хвърли се в прегръдките му мокра
Спомни си Барбара спомни си за това
и ми прости
че без да се познаваме говоря с теб на ти
На ти говоря с всички които ги обичам
макар да съм ги зърнал един-едничък път
на ти говоря с всички които се обичат
макар и да не ги познавам лично
Спомни си Барбара
недей забравя
дъжда и мъдър и щастлив
по твоето лице щастливо
над тоя град щастлив
дъжда над залива
над Арсенала
над кораба от Уесан
О Барбара
каква ужасна гадост е войната
къде ли си сега и ти самата
под тая сприя непрестанна
от кръв от огън и стомана
И онзи който цяла в прегръдка те побра
тъй влюбен и щастлив
дали е мъртъв днес или е още жив
О Барбара
вали проливен дъжд над Брест
тъй както някога вали и днес
но не е същото сега е тъжен ден
дъждът ужасен мрачен и студен
Това не е дори и урагана
от огън кърви и стомана
Връхлитат само облаци небето
озъбени ръмжащи псета
които мократа си козина над Брест
разтърсени отърсват
и глутницата им далече някъде се пръсва
за да умре далече някъде от Брест
от който Брест и помен няма днес
