Ане Франк днес можеше да е 77-годишна дама, живееща в Бостън и вероятно писателка. Independent.co.uk припомни, че семейството на момичето, станало символ на Холокоста с дневника си, описващ избиването на евреите, е поискало убежище в САЩ, но то му е било отказано. Британската медия разказва случая във връзка с масовия отказ на страните в Европа и Америка да приемат бежанци от Сирия и други държави във война.
Ото Франк, съпругата му Едит и двете им дъщери Марго и Ане, които през 1941 г. бягат от Германия в Холандия, кандидатстват за визи, за да избягат от окупираната от нацисти Европа. По това време Щатите са залети от еврейски бежанци от цяла Европа и започват да правят подбор. Така семейство Франк получава отказ за виза, въпреки че очаква точно обратното и дори иска финансова помощ от 5 хил. долара от свой американски приятел, за да покрие разходите си по визите и пътуването.
Междувременно правилата се сменят - САЩ затягат режима на влизане, а нацистите правят невъзможно излизането. Според циничното правило, въведено от американците, семейства като Франк нямат право да получат визи, ако имат близки роднини в Германия. Логиката на това решение е, че роднините щели да бъдат принудени от нацистите да изискват от емигриралите си близки шпионски данни за Америка.
Остава надеждата да заминат за Куба и оттам да кандидатстват за американски визи, както правят мнозина евреи. Американците затягат и този режим. Ото Франк успява да получи за себе си виза за Куба на 1 декември 1941 г. Тя струва 2500 долара. 10 дни по-късно Германия и Италия обявяват война на САЩ и визата е отменена.
През 1942 г. семейството е пратено в концлагер, където майката и двете дъщери умират. Ото Франк оцелява.
