Медиавистът Адриан Пиртеа от Австрийската академия на науките (ÖAW) е открил в древния православен манастир „Св. Екатерина“ на Синайския полуостров в Египет превод на неизвестна досега световна хроника, създадена преди около 1300 години, съобщи агенция АПА, цитирана от БТА. Документът предлага нов поглед към политическите и религиозните катаклизми от Късната античност до възхода на исляма.
Ръкописът датира от XIII век и е запазен във фрагментарен вид, като част от страниците му са частично залепени. Той е дигитализиран в рамките на мащабен проект за опазване на ръкописното наследство на Синайската света обител – най-стария непрекъснато действащ християнски манастир в света.
Пиртеа и екипът му идентифицират текста като арабски превод на християнска универсална хроника, първоначално написана на сирийско-арамейски език около 712–713 г. сл. Хр. Първите данни за откритието са публикувани в научното списание Medieval Worlds. По думите на изследователя преводът е пълен и „вярно отразява оригинала“.
Проучването е осъществено чрез дигитализация с висока резолюция, извършена от Early Manuscripts Electronic Library, както и чрез свободно достъпни изображения от виртуалната библиотека Sinai Manuscripts Digital Library.
Ръкописът, получил научното наименование Maronite Chronicle of 713, е сред най-ранните запазени християнски извори за разширяването на арабско-ислямската империя. Той предлага нови перспективи за историята на Близкия изток в периода преди и след възхода на исляма.
„Маронитите са християнска общност, която съществува и днес в Ливан. Името им произлиза от манастира „Свети Марон“, чийто патрон те почитат като основател на своята църква“, обяснява Пиртеа. Манастирът е споменат два пъти в хрониката, която обхваща около 70 страници, което позволява да се предположи, че анонимният автор е принадлежал към маронитската общност.
Един от най-ценните в исторически план пасажи в хрониката е посветен на VII век. В него се разглеждат Византийско-сасанидската война от 602–628 г., възходът на исляма, ранните арабски завоевания и последвалите арабско-византийски конфликти. Разказът завършва със събития от 692–693 г. Авторът демонстрира задълбочени познания не само за Сирия и Близкия изток, но и за Балканите, Сицилия и Рим, което според учените подсказва, че е бил монах или епископ.
