• "Древни останки от мамут са открити заради ниското ниво на река Дунав край русенското село Ряхово, съобщи директорът на Регионалния исторически музей в Русе проф. Николай Ненов. Сигналът на необичайната находка бил подаден от местни жители и специалисти от Екомузея в Русе са разпознали долна челюст, два бивника и вероятно ребро от мамут..." - "Медиапул", 29 юли 2026 г.

---

Преди 150 години край Русе унгарецът Георг Силаги открива древни мамутски кости в Дунав. Историята на находката отвежда към живота на един необикновен унгарец – аптекар, революционер, масон и общественик, оставил трайна следа в културния и професионалния живот на България.

През лятото на 1876 г. русчуклията Георг Силаги открива в коритото на река Дунав край Русе древни кости, за които днес се предполага, че са принадлежали на мамут. Находката е направена при ниско ниво на реката – природно явление, което и в наши дни периодично разкрива части от речното дъно.

Силаги, основател на първата частна аптека в тогавашния Русчук, не оставя откритието без внимание. Той изпраща костите в Будапеща, тогава в пределите на Австро-Унгария. Дарението е посрещнато с признателност от директора на музея Ференц Палски и ръководителя на палеонтологичния отдел д-р Кремер. За находката съобщават и местни вестници, които отбелязват ценния принос на „сънародника“ от Русчук.

Днес историята за откритите край Дунав мамутски останки е възстановена благодарение на книгата на Теодора Бакърджиева „Георг Силаги. История на един живот“, издадена през 2019 г.

От Регионалния исторически музей в Русе съобщават, че ще отправят запитване до Унгарския природонаучен музей, за да бъде установено дали костите от Русчук са запазени, дали са част от експозиция или се съхраняват във фондохранилищата. Ще се търси и информация дали е запазено името на дарителя, както и какво описание е придружавало находката при изпращането ѝ в Будапеща.

От революционер до аптекар

Зад тази на пръв поглед малка научна находка стои човек с необикновена съдба. Георги Атила Силаги, познат на унгарски като Дьорд Силаги, е роден в Бая, Средна Унгария, през 1832 или 1835 г. в католическо занаятчийско семейство. Завършва гимназия в родния си град, а след това изучава фармация в Будапеща.

Животът му обаче далеч не остава свързан единствено с аптекарското изкуство. Възпитан в духа на революционните идеи от Унгарската революция от 1848–1849 г., младият Силаги се включва в унгарски доброволчески батальон и участва в борбата на поляците за национално освобождение по време на въстанието от 1861–1864 г.

След потушаването му е преследван от австрийските власти и напуска родината си. Заминава за Съединените щати, където участва като кавалерийски офицер в Гражданската война на страната на Северните щати. По-късно живее в Италия, а след разтурването на унгарския революционен легион търси убежище в Цариград.

Именно оттам съдбата му го довежда до България.

Аптекарят, който става част от българския обществен живот

През 1865 г. Силаги е приет на служба като аптекар в османската армия. В продължение на две години служи в Русе, където се оженва за Пауна Гюргова. Семейството има пет деца – трима синове, Атила, Борис и Михаил, и две дъщери – Ружа и Еленка.

През 1867 г. Силаги е преместен в Шуменския гарнизон, но скоро напуска военната служба и отваря частна аптека в шуменската махала Варош. Тя е първата в града, снабдена и уредена по европейски образец, като предлага и редица вносни лекарства.

В Шумен Силаги постепенно се превръща не само в уважаван аптекар, но и в активна част от местния обществен и културен живот. Около него се събира революционно настроената интелигенция, а той разказва за борбите на унгарци и поляци, за американската Гражданска война и за живота в свободните европейски държави.

Сред хората, които търсят близостта му, е и Панайот Волов – един от видните дейци на българското националноосвободително движение, който учи при Силаги фехтовка.

Унгарецът зад шуменската театрална сцена

Силаги има и друга голяма страст – театъра. Благодарение на своите музикални способности, художествен усет и организаторски умения той се включва активно във възстановяването на дейността на шуменското читалище „Архангел Михаил“.

От лятото на 1869 г. той участва в подготовката на театрални постановки и постепенно се утвърждава като режисьор и сценограф. Работи с актьорите върху дикцията, жестовете и сценичното движение, подготвя декорите и сценичната уредба и следи за цялостния облик на представленията.

Сред пиесите, в чието поставяне участва, са „Многострадална Геновева“, „Възцаряването на Крум Страшни“, „Покръщението на Преславския двор“, „Невянка“, „Изгубена Станка“, „Иванко“ и „Криворазбраната цивилизация“.

Особено силна е връзката му с театралните постановки на Добри Войников. В края на 1873 г. Силаги участва и в подготовката на „Възцаряването на Крум Страшни“, поставена по настояване на Шуменския революционен комитет. В спектакъла ролята на Крум изпълнява Панайот Волов.

Така аптекарят, дошъл от Унгария, се оказва неочаквано близо до възрожденската култура и до хората, които подготвят България за политическата промяна.

Нов живот в Русе

По-късно Силаги се установява трайно в Русе. На 19 февруари 1884 г. той закупува лозе в русенското землище, а аптекарската му дейност продължава да се развива. През 1897 г. в аптеката започва работа и най-малкият му син Михаил Силаги, завършил магистратура по фармация във Виена.

Същата година аптека „Силаги“ е настанена на партера на Българската кредитна банка „Гирдап“ и се превръща в една от разпознаваемите институции на града.

През 1900 г. Георг Силаги организира в Русе аптекарски научен конгрес. А през 1911 г. участва в основаването на Българското аптекарско кооперативно дружество – първата професионално-съсловна организация на фармацевтите в България. В продължение на години той е част от ръководството ѝ.

Силаги е свързан и с първите стъпки на организираното масонство в България. Заедно с Тома Кърджиев той е посочен като член от 18-а степен в създадената от Иван Ведър на 15 февруари 1880 г. първа редовна българска масонска ложа „Балканска звезда“.

Една кост и паметта за един човек

Откритите през 1876 г. мамутски кости са само един епизод от дългия и необикновен живот на Георг Силаги. Те обаче показват любопитството и интересите на човек, който не се ограничава в рамките на професията си.

Революционер и участник във военни конфликти, аптекар, театрален режисьор, сценограф, общественик и един от пионерите на организираното аптекарско дело в България – Силаги прекарва значителна част от живота си в страната и постепенно се превръща в част от историята на Шумен и Русе.

Днес, 150 години след откриването на костите край Русчук, една от най-интересните задачи пред историците остава да бъде установено какво се е случило с находката след изпращането й в Будапеща.

Ако мамутските кости все още се съхраняват в Унгарския природонаучен музей, те биха могли да се окажат материалната следа към една история, в която се срещат Дунавът, Русчук, научното любопитство и съдбата на един необикновен човек, дошъл от Унгария и оставил своя отпечатък в България.