С шпионския роман „Операция Червена буря“ на Том Кланси президентът на Роналд Рейгън (1981 – 1989) се подготвял за преговорите със СССР за ядреното разоръжаване през  октомври 1986 г. Това става ясно от разсекретени архиви на британското правителство, отбелязва „Гардиън”.

Рейгън е споделил този факт на Маргарет Тачър  (1979-1990) на следващия ден след преговорите с тогавашния генерален секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов, които са се провели в Рейкявик. Първият секретар на „Желязната лейди” е сметнал признанието на американския президент за толкова шокиращо, че преднамерено не го е включил в официалната стенограма от беседата, споменавайки за книгата единствено в отделни записки, достъпът до които е бил строго ограничен.

Американският президент препоръчал на Тачър и тя да прочете романа на Кланси, защото той давал ясна представа за намеренията на СССР. 

В „Операция Червена буря“, издаден три месеца преди преговорите в Исландия, се разказва, как СССР се е оказал на ръба на петролна криза заради нападения на мюсюлмани камикадзета срещу петролния сектор на страната. Тогава правителството на Съветите решава да сложи ръка находищата на държавите в Персийския залив. Отначало руснаците провеждат операция в Германия, която прераства във военни действия. Страните в НАТО са принудени да се намесят, което води до началото на Трета световна война.

Самите преговори в Рейкявик завършват без успех, но днес историците ги смятат за първата стъпка, сложила край на Студената война.

„Има много информация, стига да търсиш. Освен това правя логически връзки. Ако едно нещо е вярно и друго нещо е вярно, между тях също трябва да има още нещо вярно. Не е толкова трудно. Честно казано, понякога съжалявам, че не съм се занимавал с разузнаване, вместо със застрахователна агенция. Макар че, вероятно щях да си изпатя”, заяви Том Кланси в интервю през 2012 г.

Дебютната книга на Кланси е „Ловът на Червения октомври” (1985), от която спечелва само 5 хил. долара. Първият му издател никога дотогава не бил отпечатвал романи, но редакторите го посъветвали да вземе ръкописа на Кланси. Те обаче обърнали внимание на писателя, че в книгата има твърде много технически описания и го помолили да ги отреже. Кланси се съгласил и изхвърлил 100 страници. Книгата предизвикала бум, след като попаднала в ръцете на президента Роналд Рейгън и той заявил, че не може да се откъсне от нея. След този успех Кланси бил обявен за майстор на техническите детайли по отношение на съветските подводници и оръжия. Дори военни от висок ранг признали изключителните му познания. Кланси разказва как го срещнал военният секретар на САЩ и го попитал: „Кой по дяволите ти разкри всичко това?”.

Писателят почина на 1 октомври 2013 г. Книгите му бяха успешно филмирани от Холивуд, а продажбите го направиха милионер.Считан е за създател на нов жанр - техно трилъри.

 

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Все още обичам хората, които съм обичала, независимо че ги избягвам, когато ги срещна на улицата.”

Ума Търман, американска актриса, родена на 29 април преди 55 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.