Темата за дискриминацията не подмина и книгоиздаването. Издателската индустрия в САЩ е преобладаващо бяла и женска – това показва американско изследване, цитирано от theguardian.com. В проучването са обхванати 34 големи издателства. 79% от персоналът им се оказали бели жени, 7,2% - азиатци, хавайци и произхождащи от тихоокеанските острови, 5,5% - латиноси, и едва 3,5% - афроамериканци. 

„Дали липсата на разнообразие в книгите е свързано с липсата на разнообразие и сред персонала? Процентите на работещите в сферата на книгоиздаването са правопропорционални на темите, преобладаващи в книгите – а те в наши дни са преобладаващо бели”, пише издателят Джейсън Лоу.

Той допълва, че е възможно, съзнателно или не, шефовете, редакторите и продавачите на книги да одобряват и препоръчват книги за хора като тях, тоест бели. Според Лоу издателската индустрия не е сама в липсата на многообразие - същото е положението в медиите и театъра. 

Според статистиката на Cooperative Children’s Book Center от 3500 книги, публикувани в САЩ през 2014 г., само 84 са на тъмнокожи автори, а 180 имат черни герои. Носителят на „Букър” Марлон Джеймс, който през ноември провокира международни дебати с изказване, че издателската индустрия зависи от бели жени, сега коментира във „Фейсбук”, че замалко не е бил разпънат на кръст за тези си думи.  

  • SOS

    През очилата на Владо Пенев

     Фашизмът стигна до театъра и тръгна да бие актьорите. Вече можем ли да го видим? Или ни трябват очилата на Владо Пенев, за да ни се проясни? 

"Не мога да слушам продължително Вагнер. Обзема ме желание да превзема Полша."

Уди Алън, американски режисьор, сценарист, актьор и музикант, роден на 1 декември преди 89 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин