Две забравени стихотворения на Дж.Р.Р. Толкин са намерени в старо училищно списание в католическо училище в Оксфордшир. Изненадата е, че едното от тях показва ранна версия на герой от „Властелинът на пръстените”, съобщи independent.co.uk. 

Поемите са открити от учителя Стивън Оливър в брой от 1936 г. Заглавието на едната е „The Shadow Man” (Човекът сянка) – ранна версия на „Adventures of Tom Bombadil” (Приключенията на Том Бомбадил). Става дума за мистериозен герой, който помага на Фродо в неговото пътешествие в „Задругата на пръстена” - роман, публикуван през 1954 г.  

Другото стихотворение се казва „Noel”. Двете са написани, докато Толкин е живял близо до Оксфорд и е писал епичната си трилогия. 

„Аз съм страшен фен на Толкин и се чувствам привилегирован да направя това откритие”, казва учителят Оливър.

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Правителство, което повиши цената на бирата, неминуемо пада от власт.”

Ярослав Хашек, чешки писател, роден на 30 април преди 142 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.