„Там, където не сме“ – новата поетическа книга от Георги Господинов, в която са събрани стихове, писани през последните десет години и неиздавани досега, ще бъде в книжарниците от 18 април, съобщи издателство „Жанет 45”. 

Тя е пета по ред след вече класическите му стихосбирки от 90-те „Лапидариум“ и „Черешата на един народ“, след „Писма до Гаустин“ (2003) и общото им издание в антологията „Балади и разпади“ (2007). Господинов често казва, че внася контрабандно поезия в своите романи. Но е вярно и обратното – можем да открием ненаписани романи, контрабандно внесени в стиховете му.

В стихосбирката има нещо от личната и световна меланхолия на „Физика на тъгата“, от новата тревожност в градовете на света. Според автора „Там, където не сме“ е книга не за пътуването, а за чезненето, за тягата към едно мечтано и винаги убягващо другаде („друг ад е“). Според проф. Хенрике Шмид това вече не е просто черешата на един народ, а черешата на света. 

 

„Вложих толкова много енергия да стигна върха, че приемам стреса да бъда там.”

Пласидо Доминго, испански оперен певец, роден на 21 януари преди 84 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...

Вслушвания в уроците на мъдростта и времето

В самия край на 2024 г. българската литературно-философска публика беше зарадвана от книгата „Вслушвания“ на Митко Новков, съдържаща дванадесет негови есета...

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...