МАНОЛ ПЕЙКОВ, издател
Тази година Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия към Министерство на икономиката реши да подпомогне българското участие на Франкфурт, като купи щанд с нечувани размери: цели 100 квадратни метра!
Дотук добре. Оказа се, че за да бъдат представени книгите на дадено издателство, обаче, то трябва да кандидатства и да спечели "проект".
Дотук добре. На нас, обаче, ни се обадиха, за да ни осведомят за възможността да кандидатстваме осем дни преди панаира; трябваше да реагираме за около 24 часа, а се изискваха куп документи. Преценихме, че няма да успеем.
Очевидно нещо подобно се е случило и с повечето от останалите "поканени" издателства. Вследствие на което на о г р о м н и я български щанд на най-престижното книжно изложение в света са представени 6 (шест) издателства: Златното пате, Хермес, Симетро, Изток-Запад, Просвета и Анубис.
Поради несвоевременното планиране (или бог знае защо), не е дадена нито стотинка за оформяне на щанда (макар самият щанд да струва майка си и баща си). Резултатът е, че разполагаме с
1) Най-скъпия щанд, който някога сме имали във Франкфурт;
2) Най-големия щанд, който някога сме имали във Франкфурт;
2) Най-постния щанд, който някога сме имали във Франкфурт;
3) Най-кухия, невзрачния, безхарактерния, безсмисления щанд, който някога сме имали във Франкфурт.
От което стават ясни две неща:
1) Вечната мантра "пари няма", ежечасно повтаряна от държавата по адрес на българската книга, без съмнение трябва да се разчита като "желание няма";
2) Наличието на пари и желание все още не е достатъчно, за да се свърши една работа както трябва. Трябва и малко акъл.
Тексът е публикуван на личната страница на издателя във "Фейсбук"
