Георги Господинов - един от най-популярните писатели в България, ще се представи в качеството си на поет с авторското четене „От Лапидариум до Там, където не сме и нататък“ в Литературния клуб на Столична библиотека, пл. „Славейков“ №4, днес, 21 юни, от 18:30 ч. За автора ще говори Иван Ланджев, входът е свободен, а читателите на библиотеката през целия месец могат да се запознаят с книгите – авторски и преводни – на Георги Господинов, които са на разположение, изложени във витрини на втория етаж в направление „Обслужване”. 

Той е поет дори когато пише проза. Със стихосбирките си “Лапидариум” (1992) и “Черешата на един народ” (1996, с няколко издания до днес) влиза категорично в българската литература през 90-те. Стихосбирката „Писма до Гаустин” се появява през 2003, а по-късно трите книги са събрани в антологичната „Балади и разпади” (2007). Най-новата му книга е отново поетическа - „Там, където не сме” (2016). Негови стихове влизат в световни и европейски антологии, преведени са на различни езици. Поезията му е в основата на няколко спектакъла, като „Възхвала на колебанието”, „Чета Елиът, слушам Бийтълс” и други.

„Естествен роман” (1999) излиза в самия край на века и единадесет издания по-късно продължава да е една от най-четените книги у нас. Превръща се в най-превежданата българска книга по света след 1989 г., публикуван е на 23 езика, включително на исландски. Получава отзиви в издания като „Ню Йоркър”, „Таймс”, „Гардиън”, “Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” и др „Невидимите кризи” (есета) и „И всичко стана луна” (разкази) се появяват в протестната 2013 г. и са сред най-търсените книги в България до днес.

Романът „Физика на тъгата” излиза 12 години след „Естествен роман”. Вече е преведен на повечето европейски езици (немски, английски, френски, италиански, словенски и др.). През 2016 г. е избран сред петте най-добри преводни книги в САЩ според Американския ПЕН. Номиниран е сред най-добрите преводни романи в Германия, Италия, Холандия. Финалист е на 7 европейски и световни награди. През 2016 г. печели международния приз Ян Михалски в конкуренция с известни световни писатели. „Истинското търсене на Георги Господинов е как да живеем с тъгата” пише „Ню Йоркър“ в голяма статия за романа. Автор е и на две пиеси – „D.J.” и „Апокалипсисът идва в 6 вечерта”, издадени през 2010 г., поставяни у нас и в Австрия, Русия, САЩ. Заедно с Никола Тороманов създават графичния роман или трагикомикс, както го наричат, „Вечната муха”. Съставител и съавтор е на две книги, свързани с рефлексията върху близкото минало – „Аз живях социализма” и “Инвентарна книга на социализма” (с Яна Генова). През 2015 г. се появява детската книга „Сватби на животни и неща”, писана и рисувана заедно с дъщеря му Рая.

Филмът „Сляпата Вайша” (реж. Теодор Ушев), направен по едноименния разказ от книгата „И други истории”, стига до номинациите за „Оскар“ през 2017 година.

 

  • SOS

    През очилата на Владо Пенев

     Фашизмът стигна до театъра и тръгна да бие актьорите. Вече можем ли да го видим? Или ни трябват очилата на Владо Пенев, за да ни се проясни? 

"Когато искаш да намериш жест, когато търсиш как да играеш на сцената, трябва само едно - да се вслушаш в музиката. Композиторът вече се е погрижил за това."

Мария Калас, оперна дива, родена на 2 декември преди 101 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин