Премиерата на „Корупционната България. Том II. 1997-2005” ще се състои на 20 октомври, петък, от 18,30 ч. в зала  „Проф. Асен Златаров“ (София, ул. „Г.С. Раковски“ 108). Автори на изданието са Едвин Сугарев, Христо Христов и Красен Николов. Книгата е част от тригодишния проект „История на корупцията в България в годините на преход към демокрация (1989-2016).

„Ако трябва да обобщим своите мотиви за реализацията на настоящия проект, то те са следните: широкото разгръщане на корупционните практики във всички сфери на обществения живот, липсата на реални усилия от страна на държавата да обуздае този процес, практически неработещата съдебна система и драматичната липса на справедливост са сред най-сериозните фактори, които спъват развитието на гражданското общество и предизвикват мащабна емиграционна вълна, която изправя страната пред демографска криза. Наличието на постоянно присъстващи корупционни скандали, засягащи премиери, министри и народни представители – както и фрапиращият отказ да бъде потърсена отговорност за извършените от тях престъпления, девалвират не само демократичните ценности, но и доверието в политическото като цяло“, категоричен е Едвин Сугарев.

„Голямото предимство на този изследователски труд се състои в това, че събира на едно място поредица от корупционни афери, които, обединени на едно място, демонстрират последиците от корупцията, изкривяванията в цялостната обществена среда и възпроизвеждането на тези практики на по-високо равнище. (...) За мен като историк, друго предимство на това изследване е, че опровергава мнението за обществена амнезия по отношение на тези корупционни практики и афери. Едва ли ще има възпиращ ефект спрямо бъдещите корупционни практики, но се надявам поне да разсее убеждението, че те лесно могат да бъдат забравени и простени“, казва Момчил Методиев, който ще бъде гост на премиерата.

 

„Да умреш не е страшно, страшно е да не живееш.”

Анри Барбюс, френски писател, роден на 17 май преди 153 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…

Феникс от руините

 

За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ Харалд Йенер. 

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...