„Чернобилска молитва“ – емблематичната книга на Светлана Алексиевич, излиза най-сетне на български като издание на „Парадокс“. Нобеловата лауреатка работи 11 години върху текста си, разговаряйки с над 500 свидетели. Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.
За първи път „Чернобилска молитва“ е отпечата през 1997 г. в списание „Дружба народов“. Скоро след това е издадена в книга на руски. През 2005 г. книгата печели наградата на американските критици.
„Аз съм свидетел на Чернобил... Най-важното събитие на двадесети век, въпреки страшните войни и революции, с които ще бъде помнено това столетие. Минаха повече от двайсет години от катастрофата, но досега въпросът за мен е: за какво свидетелствам – за миналото или за бъдещето? Толкова е лесно да се подхлъзнеш на баналността... На баналността на ужаса... Но аз гледам към Чернобил като начало на новата история, той не е само знание, а и предзнание, защото човек е встъпил в спор с предишните представи за себе си и за света“, споделя Алексиевич.
Чернобилската авария е тежка промишлена авария, станала на 26 април 1986 г. в съветската Чернобилска атомна електроцентрала. Тя се приема за най-тежката катастрофа в историята на ядрената енергетика. Аварията предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от СССР, Източна Европа и Скандинавия. Обширни райони в днешните Украйна, Беларус и Русия са замърсени, а около 200 хил. души са евакуирани от родните си места. Близо 60% от радиоактивните отпадъци падат на територията на Беларус. Случилото се повдига въпроса за безопасността на съветската ядрена енергетика, като за известно време забавя развитието й. СССР, а след разпадането му – Русия, Украйна и Беларус понасят значителни разходи за обеззаразяване и здравеопазване, вследствие на чернобилската авария.
СВЕТЛАНА АЛЕКСИВИЕЧ е родена на 31 май 1948 г. в Беларус. Прави журналистическа кариера, пише повествования по интервюта със свидетелите на най-драматичните събития в СССР като Втората световна война, Съветско-афганската война, падането на СССР и аварията в АЕЦ Чернобил. След преследване от режима на Лукашенко, тя напуска Беларус през 2000 г. Получава закрила от международната мрежа International Cities of Refuge Network и през следващото десетилетие живее последователно в Париж, Гьотеборг и Берлин. През 2011 година Алексиевич се връща обратно да живее в Минск. Книгите й са определяни като литературна хроника на емоционалната история на съветския и пост-съветския човек. Най-известните от тях са „Войната няма женско лице“, „Последните свидетели (100 недетски разказа)“, „Цинковите момчета“, „Чернобилската молитва (хроника на бъдещето)“.
