Съдебният процес за рядката колекция от ръкописи на Франц Кафка, която той нарежда да бъде изгорена след смъртта му, приключи в полза на държавата Израел, съобщи „Гардиън”. Ценните артефакти ще бъдат съхранявани в националната й библиотека и не след дълго ще бъдат достъпни онлайн.

Дългата съдебна битка за творчеството на родения в Прага немскоезичен писател се водеше от Ева Хофе, наследила ръкописите. Историята е следната: Кафка умира през 1924 г., като инструктира приятеля си Макс Брод да изгори целия му архив. Брод не го прави, а отнася съкровището със себе си в Палестина, когато бяга от нацистите през 1939 г. Когато умира през 1968 г. оставя архива, в който има много непубликувани работи, на секретарката си Естер Хофе с идеята тя да ги предаде в публичен архив. Съдът обаче реши, че литературното наследство на Кафка е част от световната култура и трябва да е публично. Така гласи и завещанието на Брод.

Лошото е, че не всичко е запазено. През 1973 г. Хофе е разпродавала ръкописи на аукцион в нарушение на волята на Брод. Естер умира през 2007 г. и оставя ръкописите на двете си дъщери, едната от които също умира скоро. През цялото време архивът е държан в банков сейф.

Останалата част от написаното от Кафка сe намира в Германския литературен архив в Марбах.

„Когато пиша, не превеждам на белите читатели. Достоевски е писал за руската аудитория, но можем да го четем. Ако съм конкретна и не обяснявам прекалено много, всеки може да ме чуе.”

Тони Морисън, американска писателка, родена на 18 февруари преди 95 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

За дивите ягоди, Родопите, небесните корени и забравените от небето (ревю)

 

„Диви ягоди“ на Татяна Пандурска е сред приятните явления в родното ни кино. 

Благоуханието на строгата наука

 

Книгата "Елена от Троя" не просто събира митовете и не просто прави букет от тях. Това е сравнително лесно. Трудното е да се прибави към този букет „благоуханието на строгата наука“...

"Магьосника от Кремъл“ - притча за властта и нейната цена (ревю)

 

Филмът със сигурност ще предизвика противоречиви оценки, но не оставя безразличен и ни кара да се замислим за света, в който живеем – и за нашата собствена отговорност, ако искаме да го променим към по-добро.