Писателят Георги Господинов оповести, че са изминали 20 години от отпечатването на първата му прозаична книга - "Естествен роман". По този повод издателство "Жанет 45" ще издаде ново специално издание. 

"Писах го с ясното усещане за правото на провал, донякъде и в ситуация на провал. И това, давам си сметка сега, ми даде свободата да опитам всичко. Бях издал дотогава двете си стихосбирки – „Лапидариум” и „Черешата на един народ”. Никога не бях писал сериозно проза. И се утешавах, че ако съвсем се проваля, ако този роман се окаже глупост, винаги мога да кажа „от други жанр съм аз”... ето на, опитах, провалих се, връщам се в поезията", споделя авторът във "Фейсбук".

Книгата е хит сред женската публика заради предполагания силен биографичен елемент, според прототипите му - силно преувеличен. Освен това авторът експериментира с фрагментарната форма, която в края на 90-те беше новост за България. 

"Този роман нямаше да бъде възможен в друго десетилетие освен в 1990-те. Векът беше млад в последните си години, паднаха стени, езикът се отвори, всичко изглеждаше  възможно и постижимо, започваше отначало. Така ни се случи, да бъдем млади за последен път през 90-те. Да минем през цялата им мизерия. И през цялото им възхитително усещане за свобода и общност. Там някъде имахме и загубихме жени и приятели, смисъл и надежда. Нашите балади и разпади бяха част от едни по-големи разпади, които също са част от книгата. На 90-те с любов и омерзение е посветен този роман. И благодарен", пише авторът в предговора към специалното издание, което излиза с малки промени и допълнения в трети лимитиран тираж. Корицата е на починалата наскоро Яна Левиева.

„Естествен роман“ се преподава в няколко световни университета, обект е на студии, магистърски и докторски тези. През 2014-а влиза в класацията на 20-те най-добри източноевропейски романа на Library Things, заедно с автори като Иво Андрич, Ярослав Хашек, Мирча Картареску и др. 

„Лунатиците нямат възраст. Ако бяхме луди, ти и аз, можехме да сме доста по-млади.”

Ясунари Кавабата, японски писател, роден на 11 юни преди 127 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

За насилието и съпротивата (ревю)

 

„Комунистическите концлагери и политическите затвори в България. Справочник" на Борислав Скочев в едно от най-правдивите, демократични и хуманни изследвания, от които обществото ни има крещяща нужда.

Те се сражаваха за републиката (ревю)

Каква ще бъде съдбата на „Мандалореца и Грогу““. Безспорно той ще направи пари, но те няма как да се сравняват с приходите на „Аватар“ на Джеймс Камерън.

Да помниш бъдещето (ревю)

 

Отец Николай Петков за романа „Стела Марис“ на Кормак Маккарти