Писателят Георги Господинов оповести, че са изминали 20 години от отпечатването на първата му прозаична книга - "Естествен роман". По този повод издателство "Жанет 45" ще издаде ново специално издание. 

"Писах го с ясното усещане за правото на провал, донякъде и в ситуация на провал. И това, давам си сметка сега, ми даде свободата да опитам всичко. Бях издал дотогава двете си стихосбирки – „Лапидариум” и „Черешата на един народ”. Никога не бях писал сериозно проза. И се утешавах, че ако съвсем се проваля, ако този роман се окаже глупост, винаги мога да кажа „от други жанр съм аз”... ето на, опитах, провалих се, връщам се в поезията", споделя авторът във "Фейсбук".

Книгата е хит сред женската публика заради предполагания силен биографичен елемент, според прототипите му - силно преувеличен. Освен това авторът експериментира с фрагментарната форма, която в края на 90-те беше новост за България. 

"Този роман нямаше да бъде възможен в друго десетилетие освен в 1990-те. Векът беше млад в последните си години, паднаха стени, езикът се отвори, всичко изглеждаше  възможно и постижимо, започваше отначало. Така ни се случи, да бъдем млади за последен път през 90-те. Да минем през цялата им мизерия. И през цялото им възхитително усещане за свобода и общност. Там някъде имахме и загубихме жени и приятели, смисъл и надежда. Нашите балади и разпади бяха част от едни по-големи разпади, които също са част от книгата. На 90-те с любов и омерзение е посветен този роман. И благодарен", пише авторът в предговора към специалното издание, което излиза с малки промени и допълнения в трети лимитиран тираж. Корицата е на починалата наскоро Яна Левиева.

„Естествен роман“ се преподава в няколко световни университета, обект е на студии, магистърски и докторски тези. През 2014-а влиза в класацията на 20-те най-добри източноевропейски романа на Library Things, заедно с автори като Иво Андрич, Ярослав Хашек, Мирча Картареску и др. 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Каква полза могат да донесат законите там, където няма нравственост?“

Хораций, древноримски поет, роден на 8 декември преди 2090 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

Потокът на паметта: разкази между личното и родовото

Сборникът на Тодорис Гонис „Черната рокля на гарвана“ прави опит да изгради многопластова карта на паметта, в която личното преживяване се преплита с колективната история и устната традиция