Джон Милтън (1608 - 1674) – един от най-влиятелните английски поети, е направил стотици бележки по страниците на "Първото фолио" на Шекспир (1564 - 1616), съобщи „Гардиън”. Учените смятат, че именно той е притежателят на един от екземплярите на емблематичната книга на „Ейвънския бард“. 

Това разкритие може да се окаже едно от най-важните литературни открития в съвременния свят, е направено от преподавателя в университета в Кеймбридж Джейсън Скот-Уорън. Той чел статия на професора по английска литература Клер Бърн за анонимен коментатор на въпросното копие, което е част от фонда на "Свободната библиотека на Филаделфия" от 1944 г. Според нейната датировка авторът на бележките е от средата на XVII век. Статията била илюстрирана със снимки от бележките, които се сторили на Скот-Уорън странно близки до почерка на Милтън.

Скот-Уорън признава, че неведнъж му се е случвало да си каже, че е разпознал нечий почерк, а след това да излезе, че е сгрешил. Когато доказателствата започнали да подкрепят тезата му обаче, той все повече имал чувството, че сърцето му засяда в неговото гърлото от вълнение.

"Първото фолио" е първото сборно издание на пиеси на Шекспир. То е публикувано 7 години след смъртта на „Ейвънския бард” и без него до днес не биха били познати 18 от пиесите му, включително "Макбет" и "Бурята". Това е и една от най-редките книги в света. Тя е била отпечатана в 750 копия, а от тях със сигурност са оцелели 233. 

Скот-Уорън е направил съпоставка между почерка на анонимния коментатор и този на автора на "Изгубеният рай". Той е убеден, че стремежът на автора на бележките да подобри текстовете от фолиото предлага корекции и осигурява допълнителен материал към пролога на "Ромео и Жулиета" е подобен на това, което Милтън е направил с други книги от библиотеката си като копието си на книгата на Бокачо "Животът на Данте".

Ученият е публикувал статия в интернет, в която описва как вероятно е открил копие на книгата на Шекспир с бележки на Милтън, и открито признава, че все още има съмнения дали хипотезата му е вярна. Скоро обаче и други учени подкрепят твърденията му. 

Доктор Уил Пул от Ню Колидж Оксфорд открива прилика не само в почерка, но и в начина, по който са водени бележките, както и в знаците, с които Милтън си служи, когато пише.

"Шекспир е нашият най-известен автор, а поетът Джон Милтън е бил неговият най-млад съвременник. Едва допреди няколко дни беше прекалено много да се надяваме, че копието на Милтън на произведенията на Шекспир би могло да е оцеляло и, ето, до момента доказателствата са убедителни. Това може би е едно от най-важните литературни открития на времето ни", казва ученият.

"Аз съм 100% сигурен, но все още има хора, които трябва да бъдат убедени. Предполагам, че въпросът е дали други хора са имали подобен почерк", обяснява Скот-Уорън.

В текста са подчертани определени пасажи, които показват засилен интерес към определени пиеси на Шекспир като "Хамлет", "Ромео и Жулиета", "Крал Лир".

Знае се какво влияние е оказал Шекспир върху Милтън, но по думите на Скот-Уорън сега може да се види как се е състояла "срещата" между двамата. В момента той възнамерява да публикува заедно с Бърн поредица от статии за находката.

"Тази история е пример за това по какъв начин дигитализирането на библиотечните архиви може да промени знанието за даден период", споделя Скот-Уорън.

 

„Мнозина са наричани актьори, но малцина са актьори.”

Фей Дънауей, американска актриса, родена на 14 януари преди 84 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…