МАРИЯ КАСИМОВА – МОАСЕ, "Фейсбук"

Много хубав репортаж за романа "Под игото" по bTV тази сутрин. Само някои неща ще спомена - за обогатяване на общата култура.

Вазов искал да напише роман, подобен на "Клетниците" - възхищавал се на големия френски писател Виктор Юго и в известен смисъл му подражавал.

Първоначално имал още идеи за заглавия, но благодарение на избора на приятели се спрял на "Под игото".

Първият издател на книгата е известният навремето Тодор Чипев - интелектуалец, мъдър и образован човек. Романът е издаден на английски още съвсем рано, още преди да е издаден на български. За преводач е посочен Уилям Морфил. Преводът е посочван като един от най-добрие преводи от български на английски изобщо, с много точно предаване на спецификата на езика, затова се смята, че е направен от българин, отново умен, образован и интелигентен човек. Илюстрациите, които ние познаваме от старите издания, оригинално са правени от четирима художници, сред които и Мърквичка. За тях са ангажирани актьори от Народния театър, които "изиграват" сцени от сюжета, облечени в костюми. Сцените се заснимат с фотоапарат. По тези снимки художниците след това рисуват.

След публикуването си, романът се превръща в истински хит сред четящите. А и сред нечетящите, защото хората се събирали, за да слушат книгата, четена на глас от някой, който умее да чете.

Самият Иван Вазов нанасял поправките по черновите си с помощта на брат си. Имал изумителна памет и без да чете текста, посочвал точно местата, където искал да се нанесе корекцията.

Романът има много издания, а също е издаван на английски и френски във вид на комикс. Френският комикс е от 1969 година и е издаван ввъв вестник "Л'юманите". Има 135 епизода и е нарисуван от художника Жак Наре. Днес се подготвя такова издание на български - частна инициатива на един архитект, отново учен, образован и интелигентен човек - арх. Орлин Неделчев. Самият той финансира изцяло проекта, за чиято реализация мечтае още от студент, когато открива френския комикс

Последното издание на "Под игото" е от тази година. В него около 6000 оригинални вазови думи са заменени с нови, по-разбираеми. Уви...

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Артистът е човек, който с цената на самоунижение и излагане на същността си на показ се опитва да каже истината за света.”

Стив Маккуин, американски актьор, роден на 24 март преди 95 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Убийство на булевард „Стамболийски“ или роман учебник по съвременно обществознание

Тази книга има и поколенчески, носталгичен привкус. Тя звучи преди всичко с гласа на героя, който е най-близо до възрастта на автора – чрез спомените, езика, начина на мислене (познаваме го ясно и от предишната му повест „Старецът трябва да умре“)...

Когато залогът е по-голям от живота…

Сюжетът на „Залог“ е поднесен увлекателно и непосредствено, но в него има излишна орнаменталност – дразнят протяжните сцени в чифлика на Паница, с неизбежните хора , песни и гърмежи, напомнящи стилистиката на Миклош Янчо, разкриването и овладяването на заговора напомня нощно театрално шоу...

Един философ разговаря с вечността: Октавиан Палер на български

Сборникът с есета „21 въображаеми писма до 21 велики мъже“ е своеобразна игра с философията и живота на творците, в която игра всичко се променя...