Сензационната новина, че са открити неизвестни стохотворения на Никола Вапцаров (1909 - 1942), предизвика голям интерес сред малкото четящи в България. Големите национални телевизии направиха репортажи с авторката на новината – Мая Вапцарова, и литературната историчка Катя Зографова. В показания оригинал на първото показано от т.нар. неизвестни стихотворения, обаче се появява съмнение. Сравнете „Хроника (Отвсякъде врази)” и стопкадъра от БНТ.

ХРОНИКА (Отвсякъде врази… )

Отвсякъде врази.

Беласица е в броня.

Край Охрид син

картечниците грачат.

Какво сега? – Сълзи ли да пороним,

или на глас да седнем и да плачем?

 

Зенитите се кашлят към звездите

и храчките им светят с бяла диря.

Душите сме си стиснали в зъбите,

ала не мислим да умираме.

 

За първи път не влиза днес у нас

историята с кървавата мутра.

Столетия сме чакали, за час

ще потърпим сега дима барутен.

 

Но после, след жестокия погром,

когато прашни, морни и окъсани

се юрнете назад към своя дом –

ще ви посрещнем злобни и навъсени.

 

От глад ще вием в пустите поля,

на глутници ще ви следим в горите.

В гърдите ще избухне дива страст

и мътен блясък ще гори в очите ни.

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Не се уча от живота. Изучаването дори на собствения опит не винаги е сполучливо.“

Бил Наи, английски актьор, роден на 12 декември преди 76 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков