Дневниците на британския театрален, филмов и телевизионен актьор Алън Рикман ще бъдат публикувани в книга, съобщи „Гардиън”.

Тя трябва да излезе от печат до края на годината. Книгата ще включва 27 тома от ръкописните записки на актьора, които той води в продължение на 25 години.

В своите бележки Рикман разказва любопитни истории около снимките на поредицата филми за Хари Потър. Актьорът споделя и своите мисли за политиката, приятелството и актьорството.

Рикман започва да води ръкописни дневници в началото на 90-те години, планирайки да ги публикува под формата на книга в бъдеще. Правата върху неговите ръкописите са придобити от издателство Canongate.

През май 2017 г. Дж. К. Роулинг се извини на читателите за смъртта на Северъс Снейп, изигран от Рикман. През януари 2017 г. учените кръстиха нов вид раци в чест на Снейп.

Алън Рикман почина на 14 януари 2016 г. от рак на белия дроб. Участвал е в над 50 филма.

„Трябва да си дадем сметка, че оставяме нещо след себе си. И това е споменът за нас в децата ни."

Кевин Костнър, американски актьор и режисьор, роден на 18 януари преди 70 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...

Вслушвания в уроците на мъдростта и времето

В самия край на 2024 г. българската литературно-философска публика беше зарадвана от книгата „Вслушвания“ на Митко Новков, съдържаща дванадесет негови есета...

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...