„Масонската ложа и братството на Левски“ на Румен Василев има трето издание. 

„Историческото разследване беше публикувано през пролетта на 2005 г., а три години по-късно излезе и второто допълнено издание. Осемнайсет години по-късно, поради читателския интерес, дойде ред на третото издание”, съобщиха от издателство Ludite. 

Книгата е базирана на факти, които са в научно обращение от десетилетия, но по една ли друга причина са били пренебрегвани, особено от историческата наука след 9 септември 1944 г. 

„Масонската ложа и братството на Левски“ се състои от три части – „Разделянето на света“, “Италианската връзка“ и „Васил Левски“. Това е необходимо, за да може да се разберат процесите, довели до пренареждане на политическия ред, и как те достигат до българите в Османската империя и раждането на феномена Васил Левски.

Първата част - „Разделянето на света“, е разказ за възникването на християнството и сложните игри за политическото му инсталиране с цел запазване на разпадащата се Римска империя. 

Във втората част на книгата – „Италианската връзка“, на фокус е италианската организация на Карбонарите, която е резултат от еволюционните процеси, които се развиват в масонските ложи в Централна Европа в началото на 19-и век. Техните видни водачи Джузепе Мацини и Джузепе Гарибалди, чиято цел е национално освобождение на италианския народ, се оказват тясно свързани и с революционните процеси по българските земи. 

На образа на Васил Левски е посветена третата част на книгата. Необходимо е да се опровергае масовата популистка представа за Левски като единак. Васил Иванов Кунчев е уникална личност, но не е самостоятелен играч, а “най-верният агент” на тайната революционна организация, която има за цел освобождението на България, който израства дотам, че изгражда своя организация в българските земи. Това изобщо не накърнява светостта на образа му, а само го доближава до историческата истина, която по времето на социализма е неглижирана. 

КНИГАТА МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОРЪЧАНА ТУК

Разпространителите могат да се снабдят с книгата „Масонската ложа и братството на Левски“ от щанда на "Дилок", който се намира на столичната книжна борса "Болид" (София, ж-к "Дружба", бул. "Искърско шосе" 19)

ОТКЪС

13. Целувката на Левски 

Едно от най-тежките обвинения срещу воините монаси от Ордена на Храма през далечната 1307 г. е целувката. Папа Климент V и римокатолическата църква като цяло са скандализирани от факта, че след тайното посвещаване братята се целуват уста в уста. Това се смята за тежко провинение и немалко рицари са изпепелени на Кладата заради него. 

Столетия наред целувката скрепя дружбата на хиляди, които помежду си се наричат братя, като символ на братската любов - а тя е един от великите принципи, върху които е построено Свободното зидарство.Същият ритуал се изпълнява и през 1866 г. след полагане на клетвата на Тайния съзаклятенкомитет - след фразата"Заклевам се“ всички присъстващи целуват новопосветения.Това е едно от доказателствата за общите корени на тамплиерите, масоните и българските революционери. Това прозира и в писмата на Левски.

Ако се вгледаме по-внимателно в кореспонденцията му, ще видим прелюбопитен факт - в подписите и пожеланията, а и в обръщенията, той е доста избирателен и можем много ясно да разчетем неговото лично отношение и степен на близост. Той целува само специални хора и при анализ се установява, че това са най-доверените му хора, които също са посветени. Така по целувката на Левски можем да разкрием кои са масоните, c които си пише. 

Да видим дали Каравелов е от тях: В отношенията си с него Левски е изключително сдържан и на моменти доста хладен. Големият публицистичен талант на литератора е твърде далече от разбирането за конспиративна работа. Нещо повече - той няколко пъти излага на риск Апостола. 

На 13 февруари 1871 г. в редакционната си рубрика в "Свобода" Каравелов пуска следния текст: "Г-ну В. Л-му в България. Ако ви попадне вестникът ни в ръцетеиако прочетете тия няколко реда, то ви молиме да прибързате И да са видите с назе в Букурещ. Това вие трябва да направите за общото дело”. 

Това съобщение граничи с безумие, когато става дума за работа в нелегалност. Явно Каравелов нито за дума за миг не съзнава какипри какви условия се работи във вътрешността на страната. И ако това е единичен случай, би могло да се потърси някакво смислено обяснение. Но рецидивът на Каравелов продължава. 

В брой 20 от 31 октомври 1871 г. пак от името на редакцията излиза обявата: “Г-ну В. Л-ий в България. Гледайте да се видите с нази по-скоро". Това съобщение на Каравелов вече ядосва Левски и той моментално реагира гневно в писмо до дясната си ръка Данаил Попов: "Пишете на Каравелова, моля го за последний път братски, да не вика вече чрез вестникът си, защото ще повервувам на някой си на думите, като ми казват: Брате Лъвский, без да се усетиш, Каравелов ще те предаде!" Ето какво: ... дето  беше писал за мене и ме викаше да се срещнем в Букурещ, произведе тайна буна пак между турците и разпратихапо градовете и селата турци - мюфетиши и български шпиони преоблечени в български дрехи; дирят, запитват, запират по конаците, по хановете и дават заповеди по всичките ханове така: щом доде човек среден бой или бил височък, руси мустачки, с дрехи било широки, тесни или офицерски, може и с просешки, тозчас да додете да сторитe хабер на конакът!!!" 

Тези редове са доказателство, че Каравелов е безкрайно чужд и несъзнаващ що е конспирация и какво може да произтече от едно безумно действие. По законите на всяка тайна организация това е чиста проба предателство. Каравелов в своето неразбиране не само споменава името на истинския водач на организация, а дори определя мястото на срещата и причините за нея. Проклятието всеки работещ под прикритие с висока степен на риск е да си прочете името във вестник. Но Каравелов очевидно е човек на книгата, а не на действието, и е трогателно безпомощен в неумението си да прецени какво означава да се работи в нелегалност. Затова и Левски му прощава и не го наказва за неволните му предателства, за които законът на конспирацията предвижда смърт. 

Очевидно редакторът на “Свобода” има чисто фасадни функции. Защото гневното писмо на Левски продължава така: "моя ден, когато прочетох йоще вестникът, йощепривтасаха от няколко места известия с нарочени хора, за да зимам мерки. В същото време на пратениците им казах кой е причината на това зло, за което прибавих, че редакторът не е мислил, че ще произведе с това зло. Затова напомнете му, ако има нещо тайно, да ми пише през вас, пък вий му дайте клетвата, какво няма да му разпечатвате писмото". 

Левски не само прощава, а и оправдава Каравелов. Все пак отбелязва, че го моли за последен път. А че Каравелов е оспорен като авторитет, се вижда от предупреждението: "Брате Лъвский, без да се усетиш... ще те предаде!" 

Затова Апостола никога не целува Каравелов, той дори не се обръща към него със задължителното "Брате". За Левски Каравелов е необходим в момента, но че е недоволен от него и от вестника му, се вижда от факта, че е имал намерение да издава друг вестник, който би изпълнил функциите си по-добре. Тази мисия е възложена на поп Кръстю Никифоров от Ловеч (човекът, на когото несправедливо се приписва предателството на Левски). 

"Наш свещеник, на име поп Кръстьо, ще до/й/де при Вас да се разбере ще може ли на вашата печатница да издава вес/т/ник, който ще бъде свободен за в Българско. 

Той щеше да отиде в Ибраила да го издава, но аз му казах по-напред да до/й/дe да се разбере с Вас. Човек е, който може да ви бъде полезен, па и вие нему в работата. Той ще до/й/де с ос/е/мдесет хиляди гр/оша/... И словослагателят е с него...“

Това писмо е от лятото на 1872 г. и свидетелства какво е отношението на Левски към Каравелов - дистанцирано и подозрително. Човекът, на когото е гласувано доверие, e поп Кръстю (той има опит във вестникарството, бил е момче за всичко на Раковски и секретар уредник във в. “Дунавски лебед”). От писмото се вижда, че попът се е ползвал с голямо доверие. Левски е толкова подозрителен към Каравелов, че дори си осигурява доверен словослагател. Отстрани на писмото си до Каравелов за пореден път, като на малко дете Левски пише: “Пак да ви напомня: акодо/й/де някой да ви дрънка за нещо народно, гледайте какво правите, и без знак, ако ще и брат ти, да му не вярваш! Величко ефенди до някой ден ще се возвеличи с главата надолу. Възпрятаме ръкавите си! И както ми се чини, ще се почне от черна глава". 

Заканата за убийство не е голословна - наистина след време тайните му съдии ликвидират Величко Стоянов от Русе и дякон Паисий от Орхание. Предупреждението е и към Каравелов на принципа “Думам ти, дъще, сещай се, снахо". Тоест това може да те застигне и тебе. 

Левски никога не целува в писмата си Каравелов, сякаш е предусещал какво ще стане - архивът, който се е съхранявал в букурещкия дом на Каравелов, попада в ръцете на османския съд през декември 1872 г. - януари 1873 г. Тогава Каравелов се укрива бързо в Сърбия при приятелите си. 

Обръщенията към публициста варират от "Г/осподин/ редакторе на в. "Сво/бода/" и "бай Каравелов" в началото на съвместната им работа до "Байо" и "Бае" през лятото на 1872 г. Нещо повече, Левски избягва да се обръща към Каравелов с "Брате", докато публицистът, въпреки огромното си самочувствие, сякаш е усещал хладното отношение на Апостола и се е стремял да му се хареса. Той се обръща към него с “Брате” и ги подписва с "твой брат. Л. Каравелов", сякаш да го омилостиви. Защото тайните съдии и тайната полиция на Левски са всявали страх не само във вътрешността на страната, но и в емигрантските среди. 

Но коренно различно е отношението на Левски към ония дейци, с които започва дейността си на емисар в края на 1868 г. В кореспонденцията си с Киряк Цанков, Теофан Райнов, Димитър Ценович, Данаил Попов, Георги Живков от Съзаклятния комитет той не пропуска да ги нарече братя и да ги целуне. Няма значение, че с някои от тях се разминава по множество въпроси. 

Особено симптоматично е писмото до Теофан Райнов от ноември 1871 г., където представя и препоръчва Ангел Кънчев за свой работник. 

"Бай Т. Райнов, 

Наместо писмо ето ви А/нгел/ К/ънчев/ - наш брат и работник. С упълномощно писмо иде там за работа. Каквото сме, ще ви кажа; дайте му и вашите бележки какво мислите икакво работите. 

Така поздравлявам всички наши там. Така ще пишете и на другите, дето се намират. 

Приемете сърдечно целувката ми. 

Ваш брат: В. Лъ/вс/кий” 

Ангел Кънчев е посветен в масонството в Русе, където голямо влияние има смесената ложа "Али Коч". Апостола познава Кънчев още от Белград и не може случайно да го нарича "наш брат и работник". Което означава, че той не просто е посветен в революционните кроежи, а е нещо повече от добър и верен патриот. Той е "наш брат", тоест масон, и това е достатъчна гаранция и препоръка. Поздравите, които Левски праща, "приемете сърдечно целувката ми. Ваш брат", безапелационно показват, че Теофан Райнов е специален човек за Апостола. Двамата ги и свързва нещо повече от борбата срещу турскататирания. 

Левски целува в писмата си и Киряк Цанков. Ячо, както свойски го нарича Апостола, е от богата фамилия с доста сериозни финансови позиции във Виена. Баща му Антон Цанков и чичо му масонът Драган Цанков издават през 1852 г. в града на Щраус Grammatik der Bulgarischen Sprache. След като учи в лицей във Виена, следва медицина в Париж. От 1866 г. живее в Букурещ и веднага става част от Съзаклятния комитет. Интелигентен, високообразован, със солиден външен вид, висш дипломат, той е посредникът между българската страна и масоните Братиану и Росети (c които е в приятелски отношения) за образуването на "Свещената коалиция между българи и румъни”. Той има своето запазено място в българската история. В писмо до него от 2 юли 1872 г. Левски изисква и споделя като на много близък, своите искания: 

"Всичките писани мои гледайте по-скоричко да ми ги изпратите: мустаки, брада, машина ... 

Новина: нашите T. /sik/ казват по българите тук-таме, че щяло да излезе от запад един човек с шарени очи и той ще освободи България... 

Поздравлявам ви искрено, целувам ви братски”. 

Едва ли може да говорим за случайност в последния ред. Левски съвсем ясно подчертава отношението си към Цанков - като към много близък съмишленик. 

Друг ветеран от Съзаклятния комитет, с когото Левски води усилена кореспонденция, е Данаил Попов. Той е представител на комитета от Турну Мъгуреле и през годините е най-довереният му човек зад граница. Писмото до него от август 1871 г. завършва с: "приемете поздравлението ми и братски ви целувам всички членове там в При/временно/ пра/вителство/ в Бъл/гарско/, особ/е/но и в къщата ви, на г-жа Eкатерина и пр.". 

Най-интересно и най-загадъчно е обръщението на Левски към Данаил Попов. Вариациите на обръщението "брат", "събрат", "побратиме" и "братовчеде" също не са случайни. Те показват мястото, което Попов заема в йерархията на "Светото дело". 

Четническите войводи и безспорни авторитети Панайот Хитов и Филип Тотю също не са пощадени от диференциацията при избора на обръщението. Панайот Хитов, с когото Левски поддържа дълго време кореспонденция и който му е помагал неведнъж, е "Г-н Панайоте" Обръщението “брате” се среща само в средата на едно писмо: “Войводо и брате Панайоте”. Финалът на същото писмо гласи: “Дано до смърт да бъдем братя и в единглас". Но анализът на цялата им кореспонденция показва, че двамата не са братя, защото имат разминавания в политическите си виждания по българския въпрос. Липсва и целувка накрая. 

Но както и Каравелов, Хитов подписва писмата си до Левски с “Ваш брат”. Не е тайна, че Хитов е ревнувал независимостта на Апостола и благодарение на Тодор Ковачев от комитета в Турну Мъгуреле го е следил. Постепенно Левски изолира Ковачев от дейността на комитета там. 

Самите войводи също не са в цветущи отношения помежду си. В периода, когато гради своето тайно братство,Апостола работи с Филип Тотю и естествено го нарича “Брат Филипе” и дори го целува. Той е член на Съзаклятния комитет на Касабов от 1866 г. и изпълнява решенията му в Свищов.И затова Апостола си позволява да го целуне, което показва за пореден път, че хората на Касабов са му особено ценни, че ги свързва нещо по-дълбоко. И именно целувката ги издава.

Но ако обръщението "брат", "братя” доминира сред посветените в делото на Левски, то само Данаил Попов е "братовчед". 

 

  • IN MEMORIAM

    Европеецът Пламен Асенов

     Негова е поредицата „Великите европейци“, излязла в книги, излъчвана по радио „Пловдив“ и публикувана на сайта на „Свободна Европа"

     
  • ПОЗИЦИЯ

    ВУЛКАНизациии

     Коментар на Митко Новков по повод скандала с наградата за роман на годината, която се връчва от фонд "13 века България"

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Приближаване до Кръстю Лафазанов

    Той не става зъболекар, въпреки че е приет първоначално стоматология, но прави ярки, запомнящи се и незабравими роли в стойностни тв спектакли.

„Защо хората вървят след мнозинството? Защото правото е на негова страна ли? Не, защото е силно!“

Блез Паскал, френски математик и литератор, роден на 19 юни преди 401 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…