АНОТАЦИЯ

Книгата на проф. Петър Берон „Загадки на зоогеографията“ разглежда съвременните тенденции в зоогеографията. Идеята тези въпроси да бъдат обяснени идва първо по време на множеството пътувания на професора до най-диви места, а също и от интереса на негови студенти и колеги. Обсъждат се хипотези за заселването на островите Мадагаскар, Нова Зеландия, Фиджи, Нова Каледония и много други области на земята и океаните. Наред с миналото на Сахара и Антарктида не е пропусната и фауната на Балканския полуостров. Има данни за тайнствената фауна на пещери като Мовиле и Айалон. „Загадки на зоогеографията“ проследява разпределението на животните първо чрез някои по-любопитни казуси на цели разреди и семейства; после отразява и териториалното разпределение по районим накрая са събрани най-причудливите и любопитни открития. Книгата е богато илюстрирана със снимков материал и свидетелства за вече изчезнали видове. Тя се позовава както на основополагащи трудове по темата, така и на някои от най-новите такива – много от тях са дело на латиноамерикански автори, чийто принос по темата е особено значим.

Как и защо определени животински видове обитават дадени места по цялото земно кълбо?

Когато се проследяват пътищата на животните от един континент на друг, често се акцентира върху това кога парчетата суша (или вода) са били в съприкосновение, та животните да минат от едното място на другото, но за успешни заселвания има още много фактори. […] В тези процеси голяма роля играе и човекът. Става дума за съзнателното пренасяне на животни от дивата природа от един участък на сушата в друг, прогонването им от техните местообитания, опожаряването на горите, за отравянето на полята с химикали и какво ли не.

ПЕТЪР БЕРОН е роден в София през 1940 г. Работил е в Института по зоология при БАН, директор е на Националния природонаучен музей над 10 години. Една от специалностите му е пещерната фауна. Изследвал е много пещери на Балканския полуостров, в Индонезия, Корсика, Нова Гвинея, Африка, Южна Америка и др. Ръководил е експедиции в Куба, Китай, Виетнам, Африка, Хималаите и др. Открил е и е описал много нови животински видове. Изследовател е и на фауната на високите планини по света и е публикувал редица трудове по зоология. Преподавал е зоогеография в София и акарология в Пловдив. Със спелеология се занимава цял живот, председател е на Българската федерация по спелеология от 1985 г.

 ОТКЪС

ПЛЪХОВЕ ГИГАНТИ И СЛОНОВЕ ДЖУДЖЕТА

Отдавна са известни гигантските птици, заварени (и изтребени от човека) на Мадагаскар, многото видове моа в Нова Зеландия, гълъбите додо на Мавриций, но и слоновете джуджета по островите на Средиземно море. Foster (1964) формулира правилото, наречено на негово име, че когато животни от континента колонизират островите, по-малките видове са с тенденция да развият по-едри тела, а по-едрите видове развиват по-дребни тела. Заключенията са направени главно въз основа на бозайниците, но има и много примери от птиците и влечугите. Фостър предлага следното обяснение: дребните са станали по-едри, защото на островите не е имало хищници, а едрите са „издребнели“ поради недостига на храна. По-късните автори са внесли някои корекции и уточнения в това правило, но то си остава валидно. Така се създават явленията „островен гигантизъм“ и „островен нанизъм“. Ето някои примери.

Най-големите птици на земята са живели на Мадагаскар, преди да ги изтребят малгашите. Птицата Аеpyornis e тежала до 400 кг. Те са дошли (но как ?) от Африка. И на Мадагаскар е имало гигантски орел (Stephanoaetus mahery), сега измрял. Слоновите птици (Aepyornithidae, Aepyornithiformes) са четири вида от измряло семейство и даже разред.

По-долу разказваме за едни от най-удивителните птици – моа – на Нова Зеландия, а и за гигантския, свързан с тях орел на Хааст.

Що се отнася до австралийските ему, някои от тях бързичко са изтребени по по-малките острови. Dromaius novaehollandiae diemenensis в Тасмания си е отишъл към 1850 г., D. novaehollandiae ater на о-в Кинг Айлaнд – през 1805 г., само три години след откриването на острова от европейците, а D. baudinianus от о-в Кенгуру – през 1827 г. Добре че Нова Гвинея е толкова голяма и толкова дива и слабо населена, та са оцелели казуарите.

Всъщност и другите щраусови птици са едри (нанду, казуарите, африканските щрауси), но тези в Мадагаскар и Нова Зеландия са си направо гиганти. За отбелязване е обаче, че двете изчезнали ему от малките острови Кенгуру и Кинг Айлaнд са били по-дребни от тези на континента. Островен нанизъм?

На тъжната история на дронтите (додо) – 25 килограмовите гълъби на Мавриций, и на техните съседи – самотниците, се спирам по-нататък.

Между влечугите примери за островен гигантизъм има доста, като се започне от комодския варан на пет малки индонезийски острова. На островите на Кабо Верде са живели или живеят гигантски сцинк и гигантски гекон, на Канарските острови – ендемични видове от род Gallotia, някои от които са достигали 90 см.

Между бозайниците характерни примери за островно смаляване (нанизъм) са обитавалите по средиземноморските острови дребни слонове, носорози и хипопотами. Такива са били:

– в Сардиния – Mammuthus lamarmorai;

– в Сицилия и Малта – 4 вида Palaeoloxodon;

– в Крит – други 3 вида Palaeoloxodon (още се спори дали това не са били дребни мамонти);

– в Кипър – Palaeoloxodon cypriotes, 200-килограмов дребосък, измрял (избит?) едва преди 11 000 години. Неотдав­на в Кипър беше открит и втори вид изкопаемо слонче (P. xylophаgou), малко по-едър и по-стар от другия.

Слоноподобни джуджета (от род Stegodon) са живели до средния плейстоцен и по някои от островите на сегашната Уолесия (Сулавеси, Флорес, Тимор и др.). Мамонти джуджета са обитавали островите край Калифорния.

Друг пример са последните от мамонтите (Mammuthus primigenius wrangelensis), живели допреди 4000 години на остров Врангел в Северния ледовит океан. Някои твърдят, че били по-дребни, други отричат това. На острова са живели 500 –1000 мамонта, които били вече съвременници на хората, но откъснати от континента със 140 км полярни води.

Що се отнася до по-дребните тигри на индонезийските острови Бали, Ява и Суматра, тук имаме по-скоро случай с правилото на Бергман – най-едрите тигри са най-северните (амурските), а най-дребните – южните.

Да кажем нещо и за плъховете гиганти. Такива са обитавали Канарските острови (Canariomys bravoi и C. tamarani). Има големи плъхове и на Филипините и в Нова Гвинея (някои даже съм ял лично), но те са си просто такива, едва ли са свързани с островната обстановка.

В крайна сметка, с пристигането на хората и на техните спътници (плъхове, котки и кучета) повечето от островните гиганти са изчезнали. Те са били беззащитни срещу хищниците и особено срещу най-големия от тях – човека. Пък и са били много привлекателни за храна в една страна, където не е имало никакви други едри животни. Без участието на човека са изчезнали гигантските зайци (Nurolagus) на остров Минорка (Балеарските острови).

 

Петър Берон , „Загадки на зоогеографията“, изд. „Изток – Запад”, 2015 

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„Талант, който не се мени, не се движи и обновява, тлее и загива.“

Леон Даниел, български театрален режисьор, роден на 17 февруари преди 98 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петте кьошета“: несглобяемият пъзел

 "Смятам романа на Панайот Карагьозов за остра реплика към цялото умилително носталгично венцехвалене на социализма, към който мнозина са се устремили да ни върнат не само чрез медиите и социалните мрежи, а и с конкретни действия", пише Алберт Бенбасат.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.