SKIF публикува откъс от биографичната книга за американска певица, текстописка и актриса Тейлър Суифт, излязла в САЩ в края на май. "Ерата на Тейлър Суифт" от Сату Хамеенахо-Фокс е преведена и издадена в България от "Бард". 

Книгата описва музикалните влияния и личните преживявания, които са помогнали на Тейлър да се превърне в световна звезда. Отделено е специално внимание на революционните ѝ турнета, любовта на фенове й, както и вдъхновяващата й роля като бизнес дама. Сату Хамеенахо-Фокс разкрива детайлно причините за огромнотата й популярност и непрестанен успех.

 "Върнете се там, където всичко започва с дебютния й албум „Тейлър Суифт“, и пътувайте през епохите – от омагьосващите моменти на „Говорѝ сега“ и слънчевите очила с форма на сърца от „1989“ до уютните жилетки на „фолклор“ и украсените с бижута „Полунощи“, споделят от "Бард".

ТЕЙЛЪР СУИФТ е родена в Пенсилвания, САЩ, на 13 декември 1989 г. и започва музикалната си кариера като тийнейджърка. Още на 10-годишна възраст участва в различни конкурси с авторски песни. Дебютният й албум излиза през есента на 2006 г., и от него са продадени повече от 61 000 копия за една седмица. Тейлър Суифт има общо 10 студийни албума, 4 от които е презаписала. Към момента тя е получила над 225 награди, сред които 11 Грами, 16 отличия от Американските музикални награди, 34 на „Билборд“ и една Брит награда. 

 

ОТКЪС

"Ерата на Тейлър Суифт" от Сату Хамеенахо-Фокс

История на произхода

„Тейлър Суифт“

Тейлър Суифт израства в малък град. Подобно на много други родени звезди, няма търпение да излезе и да види света отвъд мола и методистката църква, гимназията и трибуните на футболното игрище. Тези ранни години са останали с нея не само като спомени от детството, но са отразени и в първия издаден от нея албум – „Тейлър Суифт“. Това е единственият от албумите ѝ, който няма собствена специална секция на турнето „Епохи“, въпреки че повечето от песните са се появявали в частта, в която Тейлър изненадва публиката с мелодии, които не са в постоянния списък на композициите за шоуто. Темите и препратките, които използва в дебютния си албум, са изразени по-просто, отколкото ще бъдат в зрялото ѝ творчество, но въпреки това тя си остава Тейлър Суифт. Сцените са поставени и историите са разказани по начин, който примамва хората като песента на сирена. Тейлър носи къси черни рокли (и дънки – те никога не излизат от мода) с каубойски ботуши, а не с високи токчета, а историите са посветени на вечната тема за копнежа по любовта. Тейлър ще разкаже по различен начин за формиращите се преживявания от дебютния си албум: гаджето от родния град с пикапа „Шевролет“ в „Сега е проклетият сезон“ („вечност“) („’tis the damns season’/evermore“) е направо като от „Тим Макгроу“ („Tim McGraw“), а „Среднощен дъжд“ („Полунощи“) („Midnight Rain/Midnights“)се бори с избора между традиционния живот и примамката на славата. „Тейлър Суифт“ ни връща към лятото, когато е взела своето решение.

„Тейлър Суифт“ е интересен за историци, които искат да научат историята на нейния произход, но също така е изумително постижение в писането на песни сам по себе си. Тейлър е само на шестнайсет години, когато излиза нейният едноименен дебютен албум. Подобно на повечето тийнейджъри тя обръща голямо внимание на хората около себе си и най-ранните ѝ истории се развиват в свят, който много прилича на родния ѝ град Уайомисинг, Пенсилвания (с население 11 122 души), или на Хендерсънвил, където учи в гимназията (с население 62 257 души). По времето, когато „Тейлър Суифт“ излиза на пазара, Тейлър е изгряваща звезда на световноизвестната музикална сцена в Нашвил (население 689 447 души) – място, известно с това, че уважава таланта за писане на песни. Тейлър си е осигурила договор за запис на песни още на зрялата четиринайсетгодишна възраст1 и никога няма да забрави, че именно способността ѝ да разказва истории и да сътворява въображаем свят ѝ е помогнала да стане звезда. Второто ѝ най-полезно умение е огромният ѝ устрем, който ѝ помага, когато тръгва на радиотурне, обикаляйки страната и представяйки се на програмните редактори – хората, които решават кои песни да се пускат по радиото. Да изнесеш страхотно представление пред шепа възрастни хора в конферентна зала не е лесно за никой изпълнител, но Тейлър има естествена увереност, която помага на тези важни играчи от бранша да я заобичат, особено когато продължава да се завръща и да ги угощава с нови песни и още час в учтивата си усмихната компания2. Може и да стоят в конферентна зала в центъра на Нашвил, но музиката на Тейлър ги отвежда на съвсем друго място.

В дебютния си албум Тейлър ни пренася в идилично малко градче край езеро, където хората карат пикапи и първата любов може да продължи вечно – ако просто другият човек се отнася правилно с теб. Началните редове на официалната първа песен на Тейлър Суифт, „Тим Макгроу“, ни пренасят в звездна нощ в Джорджия. Любовта ти се вглежда в очите ти и ти казва колко са красиви. Кой не би искал да отиде на това място и никога да не се върне? Тейлър създава рай от черни пътища и веранди, безопасен и уютен, точно като най-ранните ни романтични мечти. Ако това ви звучи като прегръдката на песен, Тейлър също е мислила така. По време на първото си турне слиза в публиката по средата на „Тим Макгроу“, за да прегърне феновете си и да им благодари, че са дошли, преди да скочи обратно на сцената, за да завърши безпроблемно песента за горчивината на първата любов. Песента е и заявление за процеса на писане на песни на Тейлър Суифт: може да пише цветисти сравнения като всеки (измъчен) поет, но ще им придава обрат. Момчето, което харесва, сравнява сините ѝ очи с блещукащи звезди, точно както Ромео прави с Жулиета в известната им сцена на балкона. Но вместо да му се отдаде, Тейлър го прекъсва, като закачливо му казва, че говори лъжи. Въпреки че дебютният ѝ албум идеализира първите връзки и това, което би могло да се случи, Тейлър не го запълва с песни, изпъстрени с грандиозни и раздути метафори за любовта. Вместо това изгражда вселена от конкретни, значими детайли, които си спомня от собствения си опит – от малката черна рокля, която облича, за да танцува с момчето в „Тим Макгроу“, до шала, който по-късно ще остави в дома на нечия сестра.

Като за първа песен, „Тим Макгроу“ е перфектна предпоставка за темите на албума и цялата й бъдеща кариера. В нея се разказва за истинско юношеско преживяване, но също така и за по-голямата мечта на Тейлър: да бъде призната заради музиката си. Песента е пълна с метафори, които показват, че Тейлър копнее да бъде видяна и чута заради лирическия си талант. Не просто обявява, че луната и звездите блестят, а че светят като „прожектор“. Не просто казва „слушайте ме“, а казва, че един ден ще я чуете по радиото. Всъщност думата „радио“ се появява в четири от песните в албума „Тейлър Суифт“, което показва накъде водят мислите на Тейлър. Този избор на думи разкрива къде се е намирала в живота си. В тази книга ще открием, че думите на Тейлър имат дълбоко лично значение за нея, но също така разкриват нейния житейски път – Тейлър е тийнейджърка, когато написва „Тейлър Суифт“, така че е естествено думата „момиче“ да присъства в пет песни от албума: такъв е бил светът на Тейлър. С течение на времето начинът, по който тя използва думата „момиче“, ще се промени драстично, особено в продължилата през цялата ѝ кариера борба за доброто и лошото момиче. На този етап обаче да бъдеш момиче не е сложно. Ако си момиче, си точно там, където трябва да бъдеш по логиката на Тейлър Суифт – край езерото, със своя любим, под лунната светлина. Тънкият гений на избора ѝ на думи в „Тим Макгроу“ е, че не е нужно истински да искаш светлината на прожекторите, за да споделиш копнежа на Тейлър за нея: просто искаме да се чувстваме специални. Ярките светлини на славата тепърва предстоят за Тейлър. Вместо това този албум е осветен от звездите, които са пръснати в текстовете на песните. Засега тя е тийнейджърка, която пише песни на пода в спалнята си и се надява, че някой ще ги хареса.

Въпреки че звученето на албума „Тейлър Суифт“ е органично, изпълнено от китари и барабани на живо, историята на запознаването ни с този запис е любопитно дигитална. Една нова технология се появява в точното време за човек, който иска да се свърже с други хора, които се чувстват като нея: социалните медии. Трудно е да си представим времето преди това, но Тейлър и социалните медии са млади заедно. Като всеки тийнейджър по онова време тя публикува новини за живота си, макар че постовете ѝ бързо преминават от дните в училище към живота в автобуса по време на турне, допълнени с изправената коса и тежката очна линия (уроците за грим в YouTube все още не са измислени). Звездите се подреждат така, че Тейлър да започне кариерата си на автор на песни в момент, когато културата става все по-малко официална и бляскава и започва да търси по-узнаваеми звезди. Освен че стиска ръката на всеки програмен редактор в Нашвил, Тейлър изгражда империята си ръчно, момиче по момиче, чрез социалните медии и лично. През 2021 г. една фенка, Холи Армстронг, говори пред подкаст, посветен на по-ранната музика на Тейлър, „Наследството на Суифт“3. Oписва как е гледала Тейлър да свири на песъчлив тротоар във Флорида, когато е била на 12 години, а Тейлър – на 13. Сетът на Тейлър включвал песен отпреди появата на „Тейлър Суифт“, наречена „Късметлия“ („Lucky You“), и кавър на песен на кънтри легендата Патси Клайн. След това Холи се наредила на опашка с още трима души, за да поговори с тази готина нова певица. Двете с Тейлър говорили за обикновени неща, като любимия им цвят (лилаво) и блузите им (на тази на Холи имало надпис „American Girl“ („Американско момиче“), а на тази на Тейлър – розова пеперуда). Към края на краткия им разговор Холи вече има чувството, че се е сприятелила и се е превърнала в отдадена фенка: „Не мисля, че Тейлър дори наистина е предполагала, че ще стане толкова известна, колкото е. Човек просто не мисли по този начин. Когато установиш „приятелска“ връзка с някого и той свири на китара, занимава се с музика, това е готино, искам да слушам музиката му“. Холи е просто едно от момичетата, към които Тейлър насочва светлината на прожекторите и които разказват на приятелите си за този албум с песни, посветени на момичета като тях. Пак те се обаждат в радиостанцията по стационарния телефон и искат да им пуснат нейните песни. И използвайки новите технологии, които съвсем наскоро са станали достъпни, влизат в интернет (тук трябва да си спомним звуците на модемната връзка, защото е 2003 г.) и коментират в MySpace на Тейлър, надявайки се тя да отговори.

В навечерието на излизането на „Тейлър Суифт“ да бъдеш попзвезда изисква методи, напълно различни от тези днес. Когато виждате любимия си певец, това обикновено е по телевизията или на корицата на списание, където той или тя имат предимството да се представят в пълния си блясък; интервюто е смекчено от публицистите и съкратено от редакторите. Всъщност между знаменитостите и феновете стоят много пазачи, включително тези, които управляват звукозаписната индустрия и избират кои щастливци ще получат договор за запис. Трудно може да се очаква от едно шестнайсетгодишно момиче да се ориентира в тази гора от натиск от страна на възрастните. Преминаването от липсата на такова нещо като социални медии към съществуването на сайт като MySpace е огромен технологичен скок, но Тейлър е на точната възраст и с точното разположение, за да се възползва. Сара Карсън, която публикува материал в „Ню Стейтсмън“ през 2021 г., си спомня за пламенните дни на нейното увлечение преди албума „Безстрашна“ („Fearless“)на Тейлър Суифт, описвайки привлекателността на певицата, която пише най-изумителната музика, чието действие се развива в полумитична Америка, но също така публикува в интернет като нормално момиче. Един от постовете на Тейлър гласи: „Седя в клас и пиша бележки на моята също толкова откачена русокоса най-добра приятелка“.4 Тейлър от ерата на MySpace дори понякога ругае – нещо, което Тейлър от албумите не започва да прави, докато не се озъбва за първи път на „репутация“, което показва, че Тейлър използва социалните медии точно като всяко друго момиче по онова време, тествайки границите на допустимото в начина, по който изразява себе си, и позволявайки на феновете си да разберат коя е тя, когато възрастните не са наоколо. Сара пише: „Самата музика беше само половината от привлекателността ѝ [...] Другата половина беше – и за много фенове все още е – стремежът да я разберат. Търсехме скрити значения в текстовете на песните й, разкодирахме тайните послания, които тя криеше в бележките към песните, и създавахме шеги и фенски теории“.5 Тези тайни послания, независимо дали наистина са кодирани, или просто са оставени някъде, където само някои хора ще ги забележат, се превръщат във важен начин, по който Тейлър говори на феновете си. Създала е перфектно напрежение: между приканващите ѝ текстове и топлата ѝ личност имате чувството, че я познавате като човек, но тя пръска загадки и мистерии из цялото си творчество, за да ангажира естествения ви човешки стремеж да дешифрирате и разгадавате.

Тейлър намира своето място в света на кънтри музиката, но повечето от ранните ѝ фенове не са точно последователи на жанра, който е предназначен предимно за техните родители. Тейлър е тази, която кара феновете си да заобичат кънтри музиката чрез самата сила на песните и личността си. Възможно е също така, израствайки в Пенсилвания, а не в някой от по-типичните за кънтри музиката щати, да е видяла кои елементи работят в жанра и да ги е подбрала, за да отговарят на собствените ѝ цели. Талантлив разказвач като Тейлър знае как да помогне на слушателите да се отърсят от недоверието си. За да се превърне в кънтри певица, на Тейлър ѝ се налага да възприеме няколко Нашвилски стила, като звънък южняшки акцент, за да продаде тези песни, в които се разказва за пикапи. Още от самото начало на кариерата си разбира, че личността е важна част от маркетинга на музиката ѝ, която е просто друг вид разказване на истории. Нейната личност е вплетена в самата същност на музиката и текстовете ѝ и е сведена до най-убедителното послание на Тейлър Суифт: здраво момиче, чийто свят все още е малкото ѝ родно градче, съседите и улицата, на която живее. По-късно Тейлър ще каже: „Мисля, че при мен се наблюдава интересно забавяне на емоционалното израстване. Тъй като пиша песните си няколко години преди да ги издам, винаги съм изглеждала с две-три години по-млада, отколкото съм била в действителност“.6 Въпреки че Тейлър е толкова млада, все пак е малко по-възрастна от много от феновете си, когато излиза „Тейлър Суифт“, а една или повече години са много дълъг период, когато си на шестнайсет. Една от причините Тейлър да се превърне в модел за подражание и „голяма сестра“ за много момичета е начинът, по който пее за собственото си близко минало с такава нежност и непосредственост, докато също така имаме възможността да наблюдаваме как се развива животът ѝ в MySpace и Tubmlr, или, все по-често, в заглавията на вестниците. Песните, които по-късно ще се превърнат в мултиплатформената вселена на Суифт, озадачават останалите тийнейджъри в училището на Тейлър, които са я чували да пее на конкурси за таланти и събирания. Решението да пише песни в жанр, който не се смята точно за готин в емо ерата от началото на 2000-те години, довежда до това, че съучениците ѝ казват да „върви да си свириш това кънтри „бийп“ (редакция на Тейлър).

Ранните преживявания на Тейлър, когато е била социално изолирана в училище (първата песен, която тя пише за „Тейлър Суифт“, е „Извън“ („The Outside“), посветена на самотата), я карат да търси връзка другаде. Спомня си: „Имах двойствен живот. През деня се разхождах, говорех с хора, ходех на училище, зубрех за тестове и се влюбвах в момчета, а след училище отивах в центъра „Мюзик Роу“ в Нашвил и пишех песни за тези преживявания“.7 Отхвърлянето от обществото се превръща в гориво за писането на песни, нещо, което тя никога няма да преодолее, за което свидетелства самотата, присъстваща на всеки етап от житейската история в „Сама си, хлапе“ („Полунощи“) („You’re On Your Own, Kid/Midnights“). Това също така подхранва решителността ѝ. Разказвала е как е събрала смелостта да се обърне към звукозаписните компании още като тийнейджърка: „Защото знаех, че никога няма да мога да почувствам отхвърлянето, което почувствах в гимназията. Защото в музикалната индустрия, ако ще ти отказват, поне ще бъдат учтиви.“8 Другите момичета усещат, че Тейлър иска да се свърже с тях. По времето, когато излиза първият ѝ албум, тя организира дълги събирания, на които се среща и разговаря с феновете си на четири очи по четири часа. Когато някой от феновете иска подписа ѝ, често получава страница с персонализирани бележки, в които Тейлър изразява надежда, че тази година в училище е минала добре, и им казва, че скоро ще се видят. По-късно, когато феновете й наброяват милиони, няма да може да прегърне всички или да отговори на всеки имейл, но интересът на Тейлър към установяването на лични контакти никога не стихва. В наши дни може да пусне коментар на особено креативен TikTok или да изпрати подарък на човек, който е създал общество на Тейлър Суифт в колежа си. Това е заложено дори в начина, по който пее – известна е с директния си вокален стил, в който почти няма забежки и излишества, а вместо това имаш чувството, че е до теб, че води разговор, изпълнен с въздишки и смях – нещо, което ще усъвършенства и с което ще ни опустоши в бъдещите си албуми. След това идва ред на кодираните послания, които могат да разчетат само феновете. Това, което е започнало с кодове в текстовете на обложките, завършва с преброяване на птиците на фона на селфитата й в Instagram, като подсказка към следващия презапис.

Знаем, че Тейлър винаги е посрещала феновете си с отворени обятия и продължава да го прави с всеки нов албум – независимо дали става дума за чисто нов материал или за дългоочаквано преиздаване. Но защо самата й музика създава такова безопасно и уютно пространство? Би трябвало да е очевидно, че един албум на тийнейджърка ще бъде създаден от тийнейджърска гледна точка, но сравняването на първия албум на Тейлър с тези, които са я вдъхновили, като например „Тъга“ („Blue“) на Лиан Раймс, показва, че това не е задължително. Младите момичета често са карани да пеят от по-зряла гледна точка, за да разширят аудиторията си – „Тъга“ е пълен с препратки към това да обичаш мъжа си и да бъдеш жена, което би прозвучало странно от устата на едно 13-годишно момиче. Тейлър поема по различен път, като пише нови, класически песни, които звучат идеално за хора на всякаква възраст, независимо дали си все още млад, или просто си спомняш онова невинно време. Албумът „Тейлър Суифт“ създава толкова гостоприемно усещане особено за момичетата, защото действието се развива в свят, в който момичетата създават правилата. Дори и днес има сравнително малко модели за подражание за момичетата; списанията за тийнейджъри често поставят Тейлър, която вече е на трийсет години, на корицата, тъй като не се е появил никой, който да заеме нейното място. Действието на „Тейлър Суифт“ се развива в един невинен свят, лишен от обичайния дисбаланс на силите. Текстът на „Остани красива“ („Stay Beautiful“) описва квартал, в който момичетата се спотайват по ъглите и разговарят помежду си за това дали определено момче знае, че е красиво, или не. Това е свят, в който момичетата са тези, които търсят. Отначало индустрията на кънтри музиката отблъсква Тейлър, защото „момичетата не слушат кънтри музика“. Нужни са им нейната силна артистична визия и седем пъти платинен дебютен запис, за да променят мнението си.

Освен че има отличителна гледна точка, Тейлър притежава и друго нещо, което великите художници често имат: музи. При Тейлър Суифт тези музи са почти изключително момчета, като в луксозното издание се промъква една сладка песен за приятелството („Аз съм само аз, когато съм с теб“ („I’m Only Me When I’m With You“), вдъхновена от най-добрата приятелка на Тейлър, Абигейл). В следващия албум, „Безстрашна“ („Fearless“), Тейлър все още ще се вдъхновява от Абигейл, а с течение на времето източниците ѝ на вдъхновение ще започнат да включват не само романтични партньори, но и презрени врагове и дори медиите като цяло. Музите са били част от творческия процес на художниците и поетите в историята – тяхната красота вдъхновява артиста да улови завинаги определен момент, като например когато момчето в „Сълзи по китарата ми“ („Teardrops On My Guitar“) поглежда Тейлър и тя бързо се усмихва, за да прикрие чувствата си на несподелена любов (добра практика за запазване на достойнството, когато журналистите за стотен път я питат за любовния ѝ живот). С течение на времето медиите започват да умуват относно музите на Тейлър и каква е „истинската история“ зад песните, докато всъщност най-вълнуващата част е как тя превръща всички свои музи в произведения на изкуството. Тейлър развива закачлив подход към това, което слушателите може да са чували за нея и нейните музи: в песента от албума „1989 (Версията на Тейлър)“1 „Това ли е краят? (Версията на Тейлър)“ („Is it over Now?“) тя се позовава на трагична и широко разпространена снимка от 2013 г., на която изглежда изключително тъжна на лодка след спор, който слага край на връзката ѝ. Невинаги е лесно да си муза, както някои от тях са разбрали твърде добре, но компенсацията е, че уникалността ти ще бъде увековечена за всички времена. Тейлър не е единственият творец, който е написал някои от най-трайните си творби за това, че се е влюбил в симпатично момче; спомнете си сонетите на Уилям Шекспир към неговата „Прекрасна младост“. „Дали със летен ден да те сравня“ е почти толкова романтична и запомняща се, колкото и „Нашата песен“ („Our Song“). И Шекспир, и Тейлър са писали, подтиквани от чувство на копнеж. Макар че в реалния живот влюбеният притежава властта, изпълнителят има последната дума – нещо, което Тейлър ще подчертава отново и отново, като отстоява правата си както в артистичен план като автор на песни, така и като законен собственик на музиката си. Щом иска да говори за реални събития от живота си, значи ще го направи. Тя ще се обръща към личните си спомени отново и отново и ще започне да анализира себе си, както и хората около себе си, превръщайки се в своя собствена муза в саморефлексивни песни като „Антигерой“.

„Тейлър Суифт“ запечатва последния момент, преди Тейлър да стане известна. В него изкристализира мирогледът, с който е израснала и върху който ще гради целия си живот и кариера. Това е един прост свят, в който любовта и семейството са всичко, от което се нуждаете. Във всеки албум ще научаваме повече за Тейлър и как изглежда идеалната ѝ любов, често чрез връзката ѝ с дома. Тейлър от песента „Мой“ от „Говорѝ сега“ („Mine/Speak Now“), написана между осемнайсет и двайсет години, ще цени чекмеджето с лични вещи, което държи у приятеля си. Този домашен образ на любовта ще се повтаря многократно. Говорейки за написването на „Любим“ („Lover“) през 2019 г., Тейлър казва: „Когато младите хора преминават от живот в семейството си към това да съчетаят живота си с някой друг, това всъщност е като най-дълбокото нещо“.9 Изграждането на дом е в основата на концепцията на Тейлър за идеалната любов: двайсет и седем годишната Тейлър от „репутация“ („reputation“) ще споделя дома и домакинската работа с партньора си; трийсетгодишната Тейлър от „Любим“ ще построи цялата проклета къща.

„Песента на Мери (О, Боже мой!)“ („Mary’s Song (Oh My My My)“) представя идеалната връзка на Тейлър на четиринайсетгодишна възраст. Всичко е свързано с дома и оставането там: двама души се срещат като деца, женят се млади и прекарват живота си заедно в същото малко градче, където са родени. Спомените от детството им са общи; когато съпругът отнася новата си булка у дома, тя се връща в къщата, където са се запознали като деца. Дори когато са на седем и девет години, родителите им предполагат, че са се влюбили. Песента е написана и поднесена по такъв старомоден, искрен начин (и направено толкова добре), че направо изпарява феминизма от мозъка ви. Тийнейджърката Тейлър мечтае да намери любовта много рано и да може да разчита на нея – разбираема цел. Качеството на „Песента на Мери (О, Боже мой!)“ е в състояние да пренесе слушателя в една фантазия – дори онази, която няма желание да прекара живота си на верандата, омъжена за първото момче, което е зърнала. Това е знак, че макар талантът на Тейлър за писане на песни да е изграден върху относителността, тя не разчита на нея. В сърцето си изгражда светове и разказва истории и иска от вас само да потиснете недоверието си достатъчно задълго, за да я чуете наистина. Може да ви отведе навсякъде; трябва само да ѝ се доверите.

Къде ще отиде Тейлър по-нататък? Към върха.

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„Най-простото сюрреалистично действие се състои в това да излезеш на улицата с револвер в ръка и да стреляш напосоки в тълпата колкото можеш повече. Всеки, който никога не е изпитвал желанието да се разправи по този начин с унижението и затъпяването, явно сам принадлежи към тази тълпа, а собственият му корем е на нивото на куршума.“

Андре Бретон, френски писател, роден на 19 февруари преди 129 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петте кьошета“: несглобяемият пъзел

 "Смятам романа на Панайот Карагьозов за остра реплика към цялото умилително носталгично венцехвалене на социализма, към който мнозина са се устремили да ни върнат не само чрез медиите и социалните мрежи, а и с конкретни действия", пише Алберт Бенбасат.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.