Разследващият журналист Христо Христов, колегата му Петър Бучков и поетът посланик Едвин Сугарев са автори на сборника със статии „Корупционната България“. Премиерата й ще се състои на 19 октомври, сряда, от 18.30 ч. в Съюза на архитектите на ул. „Кракра“ в София. Книгата ще бъде представена от Момчил Методиев. Предлагаме Ви откъс от сборника.

 ---

ОТКЪС

В края на управлението на БКП, през 1989 г., едно от най-богатите по това време предприятия в НРБ държавно стопанско обединение (ДСО) „Булгаргеомин” е въвлечено в класическа схема за източване, която заедно с нефтената концесия в Либия, по което стопанското обвинение е изпълнител, довеждат предприятието до фалит няколко години по-късно. Източването на „Булгаргеомин” става известно като Габонската афера, която през първата половина на 90-те години на ХХ век е старателно представяна от българската прокуратура изключително едностранно. По този начин е осигурен комфорт и чадър над едно от главните лица в нея – председателя на Балканбанк Иван Миронов и извършените в Балканбанк злоупотреби1. В действителност Габанската афера представлява не само модел за източване на едно държавно предприятие веднага след краха на комунистическата система, но е и един от първите емблематични примери за корупция във високите етажи на прокуратурата.

През 1986 г. в НРБ пристига германският бизнесмен Волфрид Васман, собственик на фирмата „МАС”. Той влиза в контакт с Българската индустриална стопанска асоциация (БИСА) и Българката търговско-промишлената палата (БТПП). Васман е представен и като президент на „Просперити холдинг – Люксембург”. Холдинговата група осигурява финансирането и създаването на различни фирми за реализиране на проекти, като седалището ѝ се намира в Люксембург, а акционери са „МАС”, китайското дружество „Чайна харбърс инженеринг” и частна фирма на български емигрант във ФРГ „Йорданов КГ”. Западногерманският бизнесмен е представен като човек с големи възможности, а справките на БТПП и Министерството на външната търговия са препоръчали да се работи с него. Васман предлага в „Просперити холдинг – Люксембург” да се включи и българската страна, като през септември 1986 г. е сключен договор между БИСА, „Просперити холдинг – Люксембург” и „МАС” за съвместна дейност. От БТПП и Министерството на външната търговия дават указания за предприятието „Минералинженеринг” да проучат и разработят предложените от „Просперити холдинг – Люксембург” проекти. Холдингът е проверен от търговските палати на Люксембург, Китай и ФРГ и от търговските представителства на НРБ в тези страни. В резултат на това Стопанският съвет на „Минералинженеринг” взима решение да стане акционер в холдинга с 20%, като Министерството на външната търговия внася предложение за одобряване в Министерския съвет. Правителството на Георги Атанасов (БКП) го одобрява с решение №75/11 май 1988 г. За представител в „Просперити холдинг – Люксембург” от българската страна е одобрен Пламен Кавраков2, зам.-директор на „Минералинженеринг”. 

Организацията работи по съвместни проекти със стопанско обединение „Минерални суровини” с директор Иван Илиев, преди това дългогодишен директор на ГОРУБСО. През същата година той е преназначен за директор на държавна фирма „Булгаргеомин”. Илиев е запознат с разработваните проекти на „Минералинженеринг” в „Просперити холдинг” и привлича в „Булгаргеомин” три от направленията на „Минералинженеринг” – „Геотон”, „Мрамор и гранит” и дирекцията по линия на „Просперити холдинг – Люксембург”. По тази причина Пламен Кавраков е преназначен в „Булгаргеомин”. На 9 декември 1988 г. във ФРГ е подписан рамков договор за съвместна дейност между  „Булгаргеомин” и „Просперити холдинг – Люксембург”. В една от точките на документа е взето решение да се извърши покупко-продажба на дружеството „Габексфо” – Габон, представлявана от Антоан Бернардини, връзката с когото е направена от собственика на „МАС” Васман. С изкупуването на акциите на тази фирма „Булгаргеомин” получава право да добива ценна дървесина в африканската страна. „Булгаргеомин” изпраща работна група в Габон, извършва всички необходими проучвания и разчети на новия обект, в резултат на което Министерството на външноикономическите връзки утвърждава валутно финансова сметка.  

По това време комунистическият режим се намира в спиралата на третия фалит и БНБ и Българската външнотърговска банка не разполагат с валута за финансиране на държавни планови задачи и обекти. От друга страна самото ръководство на „Булгаргеомин” изпълнението на Габонската концесия за добив на ценната дървесина (окуме и озиго) да бъде осъществена като държавна поръчка, тъй като социалистическата планова икономика разпределя в такива случаи 70% от печалбата на държавната фирма да влязат в държавната хазна, като по този начин предприятието се лишава от свежи пари. Затова ръководството на „Булгаргеомин” залага концесията да се реализира чрез привличане на финансиране от търговски банки. То се обръща към Стопанска банка, която одобрява проекта, но настоява „Булгаргеомин” да привлече валутни средства срещу гаранция от нейна страна. „Булгаргеомин” се обръща към свой бизнеспартньор от Близкия Изток арабския бизнесмен Насър Тахер. Неговото дружество „Тахер инвестмънт” в Дъблин, Ирландия проучва Габонската концесия и урежда кредитна линия чрез Банк Национал дьо Пари в Дъблин на стойност 13 млн. долара. На 17 април 1989 г. Стопанска банка в България открива в ползва на Банк Национал дьо Пари банкова гаранция. Срещу нея на 19 април 1989 г. Дойче банк – Франкфурт превежда по нареждане на трезора в Дъблин средствата в сметка в Стопанска банка в полза на „Булгаргеомин”. След получаването им обаче следва безпрецедентен отказ на Стопанска банка да ги предостави целево на „Булгаргеомин”, въпреки среща на директора на държавната фирма Иван Илиев с директора на банката Цветан Петков3. Стопанска банка задържа 4 месеца 13-те млн. долара, след което ги връща на Банк Национал дьо Пари.

След провала на финансирането „Булгаргеомин” заплаща комисионни по сделката на посредника за финансирането дружеството „Тахер инвестмънт” в размер на 70 000 долара и 25 000 германски марки. Притиснато от времето за изплащане на акциите в „Габескфо” ръководството на „Булгаргеомин” трескаво започва да търси друг финансов партньор за осъществяване на Габонската концесия. С писмо от 28 април 1989 г. предприятието се обръща с предложение за финансиране  към Балканбанк. След извършени проучвания и допитвания до Министерството на външноикономическите връзки за концесията в Габон Балканбанк потвърждава участие за финансирането на сделката. Тази сделка е първата сделка в НРБ, застрахована чрез „Булстрад” за политически риск, национализация и експроприация за 6,5 млн. долара. Нещо повече, Балканбанк финансира авансово сделката за изкупуването на фирмата „Габескфо” още преди да има подписан договор с „Булгаргеомин”. На 12 май 1989 г. банката превежда 500 000 германски марки на собственика на „Габескфо” Антоан Бернардини по сметката на „Просперити холдинг” в банка „Париба” – Люксембург. Така е избягната възможността от Габон едностранно да прекратят договора поради забавянето на изпълнението му. Председателят на Балканбанк Иван Миронов изпраща и телекс до Бернардини, че банката е започнала операция за откриване на плащане в размер на 8 785 000 германски марки, покриващи акциите на „Габексфо”. В процеса на оформяне на плащането Балканбанк поставя условие да получи 4% от сделката и нейни представители да посетят Габон, което е прието от ръководството на „Булгаргеомин”. За Габон заминават председателя на Балканбанк Иван Миронов и зам.-директорът на „Булгаргеомин Пламен Кавраков. Там те се срещат с президента на африканската страна Омар Ел Хадж Бонго. След тази среща обаче банкерът Миронов заминава за ФРГ, където осъществява лична среща със собственика на „МАС” Волфрид Васман. Двамата решават да променят схемата на финансиране. Масман предлага Балканбанк да гарантира кредитни линии от немски банки, пердоставени на „МАС” за експорт на машини. Васман поема ангажимент да уреди кредитите от немски финансови трезори, Миронов – да ги гарантира чрез Балканбанк. В схемата остава „Булгаргеомин” да се съгласи да закупи въпросните машини и оборудване. В НРБ Миронов осъществява среща с цялото оперативно бюро на „Булгаргеомин”. Пред него той представил новата схема като единствения начин да се финансира Габонската концесия. Поставени без избор и в стремежа да реализират обекта от „Булгаргеомин” се съгласяват да новия вариант. На това съвещание Миронов за първи път поставя въпроса за използването на този механизъм за получаването и на други кредити, като и двете страни ясно разбират, че става въпрос за подписване на фиктивни договори. Инициативата на тези афери е оформения тандем Миронов-Масман. Германският бизнесмен осигурява своя интерес от факта, че получава 5% от всяка сключена сделка, гарантирана му лично от министъра на външната търговия Христо Христов.

През юни 1989 г. във Виена се провежда среща между Васман, Иван Миронов, директора на „Булгаргеомин” Иван Илиев, заместника му Пламен Кавраков. На нея се договарят да се реализират три кредита. Един от 15 млн. германски марки за Габонската концесия от „Комерцбанк”. Вторият от 5,9 млн. марки чрез Дрезднербанк и третият в размер на 2,9 млн. марки от Вартбургбанк4. Пламен Кавраков е командирован във ФРГ, за да подпише договорите с „МАС”. На 13 юни 1989 г. директорът на „Булгаргеомин” Иван Илиев и председателят на Балканбанк Иван Миронов подписват паметна бележка, в която се договарят банката да авалира представените от „МАС” трати на стойност 15 302 083 германски марки, които да се депозират в Комерцбанк за получаване на сумата от 12 765 004 марки за закупуване на оборудване. Дотогава български фирмени трати не са познати и използвани на международните финансови пазари. Затова е използвана предложената от Васман схема на финансиране за получаване на свежи пари – издаване на стокови трати5 на базата на фиктивни договори. 

Иван Миронов подписва тратите преди предхождащите ги договори и без върху самите трати да бъдат подписани от главния счетоводител на „Булгаргеомин”. Банкерът не е потърсил и не е получил разрешение за използването на този финансов инструмент от БНБ, като институцията, разрешаваща обвързване на финансова основа с външния дълг на страната. Нещо повече, когато Хунгъриън банк лимитид – Лондон е изкупила 8-те трати на обща стойност от малко над 153 млн. марки от Комерцбанк на 13 юли 1989 г. отправя запитване дали са получени всички разрешения от българските държавни институции. Миронов отговаря с факс положително, като посочва, че договорите за доставка на оборудване са ефективни. В тази връзка иска от директора на „Булгаргеомин” Иван Илиев да подпише документ, че договорите са изпълнени, което той прави на 24 юли 1989 г. С потвърдителните отговори Миронов дава ход на сделката и Хунгъриън банк лимитид – Лондон изплаща милионите. С операцията са нарушени Законът за външната търговия, Законът за сделките с валутни ценности и валутен контрол, Правилникът за банките и кредитното дело и Наредба №5/1989 г. за плащанията.

Освен самите проформа фактури фалшиви се оказват и датите, на които те са подписани. Фалшифицирани са и подписите на зам.-директора на „Булгаргеомин” Пламен Кавраков6. На 26 юли 1989 г. „МАС” получава превода на милионите от Комерцбанк. Немската фирма се разпорежда в Лукс банк – Люксембург да бъдат преведени 8,7 млн. марки за доплащането на покупката на акциите на „Габескфо”. Останалите 3,5 млн. марки постъпват в люксембургската банка в специална сметка „Окуме” на „Просперити холдинг”, открита от Васман, спесимент по нея е трябвало да получат шефовете на „Булгаргеомин”.

„МАС” получава и останалите два кредита от 5,9 и 2,9 млн. марки. На 20 октомври 1989 г. във ФРГ се провежда среща между Васман, Иван Миронов, заместникът му Владимир Тачев и директорът на „Блгаргеомин” Иван Илиев. Миронов получава втория кредит в размер на 5,9 млн. марки по лична сметка в Лукс банк – Люксембург, като изплаща комисионна на Васман от 146 000 марки. Милионите от тази лична сметка обаче Миронов не прехвърля в България, а Уестминистери банк – Лондон. Третият кредит от 2,9 млн. марки, договорен за бъдещи инвестиции на „Булгаргеомин” остава в разпореждане на немския бизнесмен Васман. Нито Миронов, нито Илиев искат от него платежни документи по първия кредит, нито са настояли да се преведат останалите 2 млн. марки по сметката на „Просперити холдинг” и да получат спесимент. Така от трите кредита, за които държавната фирма „Булгаргеомин” е вкарана в схемата, по сметките ѝ не постъпва нито пфенинг.

Веднага след промените прокуратурата задържа зам.-директора на „Булгаргеомин” Пламен Кавраков, по обвинение, че е подписал договорите в „МАС” и е ощетил държавната фирма без да приеме факта, че неговите подписи са фалшифицирани. Прокуратурата изменя мярката му и с нейно съгласие той заминава в чужбина, за да събира документи, които да убедят българската прокуратура в невинността му. В момента, в който той вече е зад граница прокуратурата съобщава на медиите, че той е избягал и го обявява за национално издирване. В следващите 5 години държавното обвинение по никакъв начин не търси отговорност от банкера Иван Миронов и от бившия директор на „Булгаргеомин” Иван Илиев, а Кавраков е представен като единственият виновен по случая с Габонската афера7. В този период Иван Миронов създава цяла империя от фирми8 и остава недосегаем за българското правосъдие въпреки не само по Габонската афера, но и за отпускането на кредитни линии от Балканбанк на групировката „Мултигруп”, и други финансови злоупотреби, в резултат на които през 1995 г. банката приключва година със загуба от над 8 млрд. лв. загуба9.

През август 1995 г. от Швейцария е екстрадиран Пламен Кавраков, но неговото завръщане в България преобръща дотогавашния едностранен ход на прокурорско-следственото разследване на Габанската афера. Кавръков донася със себе си огромен обем от документи, уличаващи банкера Иван Миронов и германския бизнесмен Васман10. Пред българското следствие и прокуратура той представя редица документи, които преобръщат делото на 180 градуса. През септември 1995 г. Иван Миронов е призован от следствието и арестуван в следствения арест на „Развигор” 1 в София и обвинен на злоупотребите по Габонската афера.

Корупционната машина обаче е задействана мигновено. Само след 5 дни престой в ареста банкерът Миронов е освободен с постановление на прокурора от Главна прокуратура Михаил Дойчев, в което е посочено, че Миронов не може да отговаря по този случай. Въпреки протестите на следствието и на Софийската градска прокуратура срещу необоснования акт на прокурора Дойчев, той е потвърден с друго постановление от началника на отдел „Следствен надзор” в Главна прокуратурата Ангел Ганев. В съдебните и журналистическите среди се говори, че цената на освобождаването на Миронов от ареста е 50 000 долара.

На излизане от развигор Иван Миронов уверява медиите, че ще остане в България: „Къде мога да отида”11, отговаря той на въпрос на репортерите ще остане ли в България. Малко по-късно обаче той бяга от България и с помощта на боса на „Мултигруп” Илия Павлов се установява в САЩ заедно със семейството си12. 

Главният прокурор Иван Татарчев публично заявява, че Иван Миронов е бил правилно освободен и срещу него нямало доказателства за вина, които да дават основание за задържането и разследването му. След освобождаването на Миронов прокуратурата задържа бившия директор на „Булгаргеомин” Иван Илиев, който дотогава удобно е „забравила”. Той и Пламен Кавръков остават в ареста. През октомври 1995 г. Кавраков обявява гладна стачка в ареста на „Развигор” и малко по-късно е освободен13. През 1998 г. обаче в. „Демокрация” дава гласност на серия от крити от прокуратурата документи по делото, от които става ясно, че тя умишлено не е разследвала участието на Иван Миронов в Габанската афера, както и за преведените му в лична сметка един от трите кредити по случая от 5,9 млн. марки14. Тогава главният прокурор отказва да отговори на писмено изпратените му от „Демокрация” въпроси за едностранните действия на прокуратурата по случая с Габанската афера и за прокурорския чадър, опънат над злоупотребите в Балканбанк15.

След скандала в прокуратурата през 1995 г. с немотивираното освобождаване на Иван Миронов, повдигащо въпроса за ширещата се корупция по върховете на държавното обвинение, делото за Габонската афера е замразено. През същата година, по време на управление на еднопартийното правителство на БСП начело с лидера ѝ Виденов фалшивия дълг „Булгаргеомин” по Габонската афера е „зункиран” към Балканбанк без знанието и съгласието на „Булгаргеомин” при фрапиращи нарушения на закона, в резултат на което бившата държавна фирма е доведена до фалит.

Едва през 1999 г. делото за Габанската афера е извадено от нафталина и е включено като едно от делата на специален отчет в прокуратурата. Въпреки това не му е даден ход през следващите две години. През 2001 г. Пламен Кавраков обявява публично чрез медиите, че желае да бъде изправен пред съда, тъй като в продължение на 11 години делото не е предвижено до съда. Бившият зам.-директор на „Булгаргеомин” заплашва да съди държавата, защото по думите му „това е отказ от правосъдие”16. Кавръков дава гласнот и на факта, че му е забранено да напуска страна, въпреки, че 3-годишният му син му се нуждае от лечение на церебрална парализа. Обвиняемият разкрива, че събраните от него документи и доказателства разкриват, че човекът, който е фалшифицирал договорите между „МАС” и „Булгаргеомин” навремето е българин, служител на германската „МАС” и сътрудник на Шесто управление на ДС, както и личен приятел на Иван Миронов, но прокуратурата не е предприела нищо срещу неговите действия и той „вече 14 години живее в Германия и никой не го закача”17. Прокуратурата не дава гласност през следващите години как приключва „разследването” ѝ и делото е забравено. Габонската афера изплува отново чак през 2012 г., но в съвсем друг контекст. Тогава Меглена Кунева основава партията Движение България на гражданите”. В някои публикации тогава е припомнен факта, че като младши юрист в юридическия отдел на Министерския съвет през 1994 г. тя е член на държавната делегация, водена от Гиньо Ганев, която посещава Габон във връзка с проверка на случая с Габонската концесия.