АНОТАЦИЯ

ТУНЕ ГЛИМЕРДАЛ - запомнете добре това име, защото става дума за една лудетина, пленила сърцата на много деца по света. Още по-лесно е за запомняне името на нейната създателка, авторката на романа „Туне Глимердал” – Мария Пар. Едва на 33 в момента, тя е обявена от критиката за наследница на Астрид Линдгрен. Романите й за деца са грабващи и интересни. Децата в тях – новата Пипи, новата Роня, новият Емил от Льонеберя.

Туне е деветгодишно момиченце, което страда от факта, че е единствено дете в селцето, където живее. Има обаче щастието да е най-добрата приятелка на Гюнвал, 74-годишния старец, който е и неин кръстник. Двамата са добър отбор – създават шейни, свирят и пеят, с една дума – забавляват се. Поне докато дядото не се наранява тежко, прибирайки в кошарата непослушен овен. Когато влиза в болница, всичко се променя. Наяве излизат тайни, крити три десетилетия. Уплашен за живота си, Гюнвал приписва своята ферма на дъщеря си Хайди. Проблемът е, че Туне никога не е чувала за съществуването й.

„Туне Глимердал” е книга за това, че хората са щастливи, когато са заедно и нямат тайни един от друг. Мария Пар ни предлага четиво, което ни подсеща как простите решения са винаги най-ефективни. А простичко разсъждават най-вече децата.

Малко детски книги могат да предложат тази благодатна комбинация от забавление, приключения, много смях и дори мъничко тъга.

Мария Пар познаваме вече от „Вафлено сърце” – романът сензация, с който тя става популярна едва на 24. Новата й книга, „Туне Глимердал”, показва, че авторката е доразвила таланта си на разказвач. Чисто по скандинавски, тя ни поднася приключение, което четем с широко отворени очи до последния ред. Пак по скандинавски, „Туне Глимердал” е книга, която обогатява представите ни за този отдалечен свят. Митология, народно творчество, обичаи – всичко е вплела Мария Пар в своя сюжет.

Приключенията на това необикновено момиче в планинско селце стават любими на малки и големи. Заснет е и телевизионен филм. Книгите на Мария Пар са преведени вече на много езици и са особено популярни сред норвежките, руските, чешките, немските, а вече и българските деца.

Авторката получава за „Туне Глимердал” най-голямата национална литературна награда в Норвегия - „Браги”, в категория „Детска литература”. Удостоена е и с наградите за детска литература в Германия и Франция.
Илюстрирана от Осхил Иргенс, книгата се превръща в прекрасно четиво за децата.

„Туне Глимердал” показва колко е важно да имаме приятели. В случай че свирите на цигулка, ще заобичате тази книга; но дори да не умеете – пак я прочетете. Това е история, в която децата се оказват по-мъдри от възрастните.

Мария Пар, „Туне Глимердал” , изд. "Изида", 2014

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„С диплома за художник можеш да пееш в „Ла Скала“, но не можеш да преподаваш в Софийската консерватория.“

Михаил Ангелов, български диригент, роден на 19 февруари преди 93 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петте кьошета“: несглобяемият пъзел

 "Смятам романа на Панайот Карагьозов за остра реплика към цялото умилително носталгично венцехвалене на социализма, към който мнозина са се устремили да ни върнат не само чрез медиите и социалните мрежи, а и с конкретни действия", пише Алберт Бенбасат.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.